Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФОРУМ

 

Анастас Михайлов, Стара Загора

От избори на избори - така мерим времето тук, в България. Изборите у нас са се превърнали в някакъв сакрален момент - момент, в който политиците си казват какво мислят един за друг пред нас - "обикновените хора", момент, в който ние - "обикновените", сме по-склонни от всякога да кажем какво мислим за тези, които ни се предлагат.

Тази предизборна кампания не прави изключение, разбира се.

Всеки има мнение (което се случва рядко при условията на отсъстващо гражданско общество у нас). Всеки иска да си каже мнението без страх и без задръжки (отсъствието на задръжки също не е присъщо за т. нар. среден българин). Общо взето, дискусията стига до въпроса "достоен ли е Петър Стоянов да е президент", или не.

Всички знаем как ще се казва следващият президент. Убеден съм, че голяма част от нас даже ще гласуват за него. Знаем дори това, че Стоянов няма да спечели на първия тур.

В момента въпросът, занимаващ мислещите хора, е: да дам ли своя глас за този човек, или не? Отговорът на този въпрос е сложен за всеки един от нас. Разбира се, всеки ще си отговори сам. Аз искам да споделя с вас собствените си мисли по времето, когато взимам това решение. И ще разкажа за въпросите, които сам си поставих.

Въпрос първи: С какво ще запомня първия мандат на Петър Стоянов?

Отговор: с много неща. С решителност и с нерешителност, с морал и с аморалност, с реална политика и с популизъм. Дотук нищо не би ме накарало да гласувам за човека Стоянов.

Въпрос втори: Е добре, откъде, по дяволите, се появи този човек на политическата сцена?

Отговор: Спечели първични избори срещу действащия по това време президент Желю Желев. Даже и аз гласувах за него.

Въпрос трети: Хубаво, но как този човек стана президент?

Отговор: Най-лесно е да се каже: с избори. Убеден съм, че и едно средностатистическо магаре би станало президент в онзи момент, ако беше посочено като кандидат на СДС. По-верният отговор в случая е, че П.С. се НАЛОЖИ като президент с национално-отговорната си и конституционно издържана позиция по време на кабинетната криза през 1997 година. За което, според мен, всички трябва да сме му благодарни.

Въпрос четвърти: Как се държа по време на президентския си мандат човекът от Пловдив?

Отговор: Държа се като всеки един от нас. Допусна слабости, за които е бил критикуван безмилостно от всеки един от нас. Но от всяка една негова постъпка лъхаше ПРИНЦИПНОСТ, каквато няма в действията на почти никой друг български политик.

Въпрос пети: Абе не ти ли прави впечатление, че президентът прави всичко възможно, за да се хареса на всички (на т.нар. електорат)?

Отговор: Да, прави ми впечатление. Може би това е част от някаква криворазбрана институционалност, може да е и главозамайване от неоспоримите успехи на кариерата му до момента. Но въпреки това човекът Стоянов си остава диалогичен. И не е господар на мълчанието.

Въпрос шести: Не е ли твърде горчив опитът от подобни популисти? (Хитлер, Сталин, Червенков…)

Отговор: Да, наистина е изключително горчив. Да не забравяме, обаче, че Стоянов до момента не е предявил други претенции, освен да изкара и втори мандат като президент. Не ми се ще да сравнявам правомощията на Хитлер, Сталин, Червенков с тези на българския президент…

Въпрос седми (особено актуален в момента): Седесар ли е Стоянов, или е еднакво отдалечен от всички политически сили?

Отговор: Не знам. Липсата на отговор на този въпрос е по-скоро във вреда на кандидата. Защото, ако той се ангажира с каузата на партията, направила го президент, би излъчил един много ясен и силен сигнал за морал. Ако пък отрече идентификация със СДС, би излъчил сигнал за някаква еволюция - в каквато и да е посока. Крайно време е самият той да вземе решение по въпроса. Единственият грешен отговор на този въпрос е отговорът, който предлагат като алтернатива останалите кандидати - това е отговорът на "еднаквата отдалеченост". Всички сме свидетели до какво доведе политиката на "еквидистанция" на един съседен "български" президент - Киро Глигоров.

Въпрос осми (също доста актуален): Как се отнася Стоянов към хората, които му помагат?

Отговор: Този въпрос се поставя предимно от оперетните кандидат-президенти, с идеята да се докаже, че Стоянов е предал СДС, който го направи президент. Това е една изключително спорна позиция. Не може да наречеш предател човекa, който предизвика дискусия в същия този демократичен съюз. Не е предател човекът, който го боли за бъдещето на единствената адекватна политическа формация в България. Не е предател този, който с цената на множество лични жертви се опитва да остане олицетворение на цивилизационния избор на страната ни, въпреки поведението на всички институции. Най-накрая, не можем да имаме претенции към човека, който ясно доказа на целия свят, че България не е третостепенна страна и с нея трябва да се съобразяват.

Българската литература

© 2001 Литературен форум