Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Кьолнският Дракула

 

Удо КирСравняван по красота с Елизабет Тейлър, а по екранно присъствие с адска смес между Марлон Брандо и Ален Делон, Удо Кир е може би актьорът с най-перверзно излъчване в историята на съвременното кино. Роден на 14 октомври 1944 година в Кьолн, от ранна юношеска възраст се отдава на крайни трансгресивни прояви (включително живот като хомосексуална проститутка със сводник не кой да е, а... Райнер Вернер Фасбиндер). Благодарение на красивата си външност на 19 години е на прага на пробив в киното.Първият филм с негово участие се нарича "Пътят към Сан Тропе" на режисьора Майкъл Сайм, но най-добрите си роли прави десетина години по-късно, когато под давление на Пол Мориси Анди Уорхол го взема в своя екип.Франкенщайн и Дракула се превръщат в емблематични образи в неговата кариера, които през 80-те и 90-те на екрана той е принуден често да самоцитира.През 1977 година започва творческото му сътрудничество с Фасбиндер и Кир се снима във филми като "Болвизер", "Третото поколение", "Берлин-Александерплац", "Лили Марлен" и "Лола".Работил е с култови режисьори като Валериан Боровчик и Дарио Ардженто, участвал е в проектите на източноевропейците Миклош Янчо, Иван Фила и Габор Боди (чийто "Нарцис и Психея" той счита за "най-вълнуващата" част от дългата си филмография).Към края на 80-те Удо Кир се превръща в може би най-неслучайният актьор във филмите на Ларс фон Триер, а през 1991-ва подновява и холивудската си кариера, партнирайки на Ривър Фьоникс и Киану Рийвс в "Моят личен Айдахо" на Гюс ван Сант. В момента завършва новия си режисьорски проект "Broken cookies"(част от Догма-поредицата на Триер & Сo под номер 7), след участието си в най-новата продукция на Вернер Херцог "Непобедимият". Освен в над 130 филма се снима в редица видеоклипове (най-голяма популярност придобиват тези на Мадона, "Корн" и Гуен Стефани) и е от актьорите с доста неофициални фенски сайтове в Интернет и безспорно от онези любимци на Мрежата, които с култовия си, "независим" имидж легитимират претенцията и смисъла на съществуването й като алтернативен на глобално-комерсиалните медии носител на информация.Оттам е и настоящото интервю.

 

- Използват ви предимно за доста отрицателни роли.Често ли се асоциирате с героите си?

- Не, в живота съм абсолютно нормален човек.Разхождам си кучето, работя много в градината. Колекционирам мебели и модерно изкуство.Избягвам купоните, много повече предпочитам да се разхождам сред природата.

- В коя част на Лос Анджелис живеете?

- Ехо-парк.Това е работническо предградие – живея там, защото се приближава до средата, от която произлизам.Имам красива къща на върха на хълма.Всяка сутрин, докато пия кафе, на бюрото си виждам знака на Холивуд, което ми напомня защо съм в Америка.

- А искахте ли да се преместите там?

- Единственият член на семейството ми, който едно време имаше пари, беше леля ми и тя садистично редовно ми изпращаше картички с палми.Сега живея в Ел Ей и имам палми в собствената си градина.От пощенските картички към реалността – това е пътят.

- Какво дете бяхте?

- Родил съм се направо при драматични обстоятелства по време на войната.Когато една вечер в болницата, в която била настанена майка ми, персоналът започнал да отнася бебетата за през нощта, тя помолила да ме задържи още малко.Леглото й се намирало в ъгъла на стаята. Тогава болницата била бомбардирана, майка ми видяла как една от стените се срутила върху децата. Сестрата, която преди това е трябвало да ме отнесе се опитала да ги предпази. Всички загинали. Мама успяла да направи дупка в стената и да размаха отчаяно ръка за помощ през нея, след което ни извадили изпод развалините.

- Как се сближихте с Фасбиндер?

- И двамата бяхме от работнически семейства. Когато се запознахме, аз бях на 16, той на 15.Знаете как изглеждаше той (Фасбиндер е бил пълен юноша с грубо неприветливо лице –бел.пр.), а аз бях красавец и някак си паснахме. Той си беше направил сметката, че като се закачи за мен ще се запознае с нови хора. Доста по-късно в Лондон, разлиствайки "Щерн", попаднах на статия за "гения Фасбиндер" и си казах: "Боже мой, аз го познавам". Заминах за Мюнхен, за да го видя. Въпреки че веднага ми предложи роля в новия си филм, отначало ме прие, общо взето, студено.После ми обясни, че не е искал да си припомня периода, в който сме били заедно, и аз го разбирах – това беше тежко време за цяла Германия.

- Работили сте още с имена като Анди Уорхол, Пол Мориси, Вим Вендерс, Фон Триер, Гюс ван Сант... Късметът не ви е изневерил.

- По принцип съм пасивен човек.Срещнал съм тези хора по-скоро случайно, никога чрез агенции или нещо такова. С Пол Мориси, който ме снима в "Дракула" и "Франкенщайн", се запознах в самолета от Рим за Мюнхен. Той записа телефона ми в паспорта си. Сблъсках се с Ларс фон Триер, пиейки бира в Манхайм. Срещнах Ван Сант на една премиера в Берлин.

- Как ще сравните стила на работа на Фон Триер и Фасбиндер с този на Ван Сант и Дарио Ардженто?

- При Ван Сант имаше много импровизация. Като работиш с Ларс не можеш да смениш една дума, защото всичко е планирано много строго. По това, общо взето, си приличат с Фасбиндер, докато Дарио си пада по всичко откачено, което личи от филмите му, и обича актьорите му да го провокират по време на снимките.

- Кое е най-шантавото нещо, което те е карал да правиш някой режисьор?

- Пол Мориси искаше да повърна осем литра кръв в "Дракула", но аз, разбира се, не приех.

- Някъде прочетох, че крайно сте се изтощил от гладуване, за да играете в този филм...

- Току-що бяхме завършили снимките на "Франкенщайн" и се бях натъжил.Седях пред бутилка бяло вино в близкия бар. Пол Мориси влезе и каза : "Мисля, че открихме своя германски Дракула"."Кой е той?" "Ти, но трябва да свалиш десет паунда през уикенда". И така до новите снимки не сложих нищо в уста и пиех само вода. Ето защо в "Дракула" съм в инвалидна количка. Бях останал без никакви сили, през цялото време се потях, защото трябваше да нося дебела кожена шуба, която беше ужасно тежка и едва я влачех.

- Харесвам много сцената с Джо д’Алесандро, когато падате от инвалидната количка и започвате да пълзите нагоре по стълбата...

- Така беше, наистина през цялото време пълзях. Пол каза: "Отлично, продължавай да пълзиш нагоре". Знаете какви садисти са режисьорите. "Боли ли те? А? Чудесно." Но пък беше голям купон, тогава за мен започна всичко, Анди Уорхол беше на върха на славата си. И изведнъж се озовах във "Вог". Неочаквано полетях с първа класа и знаете ли какво е усещането – все едно отново си бебе.

- Ако се върнем по към наши дни, купон ли беше работата ви с Мадона в "Секс" и Памела Андерсън в "Барб уайър"?

- Да , харесвам тези руси създания.Бриджит Бардо беше създание, Мерилин Монро беше създание. Всички секссимволи са създания.

- А кой е най-добрият актьор, с когото някога сте работили?

- Ще спомена един млад и един по-възрастен.Младият бе Ривър Фьоникс, а възрастният Мартин Ландау в "Приключенията на Пинокио". Когато видях Ривър за първи път, видях себе си като млад актьор и личност. Останахме приятели и след снимките на "Моят личен Айдахо". Ужасно се разстроих, когато умря (от свръхдоза дрога, хапчета и алкохол – бел.пр.). С Мартин Ландау работих три месеца в Прага. Взе ми акъла. По време на вечеря не спираше да разказва за Джеймс Дийн и Монро, за Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър.

- "Моят личен Айдахо" на Ван Сант ли бе филмът, с който подновихте кариерата си в Щатите?

- Мисля, че доста хора си поосвежиха паметта, които сигурно ме мислеха или за умрял, или пък за "изрода" на Уорхол.

- Доста сте близък с Ларс фон Триер...

- Кръстник съм на детето му. Играл съм във всичките му филми освен в първия – "Елемент на престъплението", и в "Идиотите". Също така заедно правим филма "Измерение", проект, който трябва да се осъществява в период от 30 години. Срещаме се всяка година и снимаме ден-два. От началото вече минаха седем. Премиерата трябва да се състои през 2024-та. Ако актьорите бъдат още живи, те ще могат да видят как са се променяли в продължение на 30 години в рамките на 90 минути.

- Бихте ли приели ролята на татенце от средната класа във филм на Спилбърг?

- Само при условие,че въпросното татенце след полунощ облича смокинг и обикаля улиците и баровете, за да убива проститутки...

Бележка и превод: Васил Прасков

Българската литература

© 2001 Литературен форум