Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Митре Стаменов

Лесно ли е да си българин

 

Беше 1956 година. След завръщането си от едно пътуване в Македония като кореспондент на в. "Труд" посетих Димитър Талев в неговия дом в София, за да му предам поздрави от близки и приятели, както и подарък от писателя Мишо Абаджиев от Скопие - негова книга. Разказах му за впечатленията си от родния му Прилеп и други градове, за многобройните срещи и разговори и че мнозина тъгуват за България. Изтъкнах големия интерес към неговата трилогия - "Железният светилник", "Илинден" и "Преспанските камбани", и горещото желание да се сдобият с тях.

Всичко това развълнува измъченото му бледо лице и през очилата му проблеснаха сълзи. С тих глас започна да разказва за преживените мъки и страдания в лагерите и в заточението.

 

Вечерта на 18 октомври 1944 г. двама агенти от ДС го арестуват и завеждат в Дирекцията на милицията. След известно време го преместват в Централния затвор. Поставят го в една килия с един турчин контрабандист, който е престоял повече от месец. Един ден той изпада в ярост, започва да беснее и посяга да удуши Талев. "Що ужас съм изживял. Всичко, което съм описал в съчиненията си, бледнее пред преживяното в килията."

Към края на април го отвеждат на принудителна работа в Бобовдолския лагер. Обстановката е отчайваща - стари бараки, спи се на нарове на два етажа, пълни с дървеници. "Убиваш, убиваш - с горчива усмивка, казва - да речем, хиляда, две, три хиляди, а остават стотици хиляди, които настъпват и ти пият кръвта." Режимът - непоносимо суров. Работи се от тъмно до тъмно. Храната е мизерна. Началникът на охраната капитан Гершанов често го псува и му се заканва. Вечер споделя с писателя Славчо Красински, с брата на героинята Мара Бунева Борис и с Георги Рашев (член на ВМРО) творческите си идеи и планове. Тук замисля останалите части от "Железният светилник" и как да увековечи Преспа.

През август 1945 г. е освободен и се завръща при семейството си. Останал без средства за препитание, въпреки лишенията не престава да удовлетворява духовната си жажда за творчество и работи над съкровените си замисли, възкресявайки борческото минало на българския народ. На 4 септември окончателно завършва "Железният светилник".

Но паузата на отдих от страданията е краткотрайна.

В навечерието на Титовото посещение в България, на 21 ноември 1947 г. заедно с още 55 видни македонски дейци е закаран на принудителна работа в рудник "Куциян". "О, мой човек, ти тук ли си? - го посреща капитан Гершанов. - Овде веке ке ти биде гробот ладен!"

Рано сутрин лагерниците под строй отиват на работа, съпровождани от въоръжени милиционери, които ги карат да пеят марша на лагерниците:

Сгрешили пред народа,

тук дойдохме -

във ТВО духа да обновим;

със устрема на новата епоха

социализъм светъл да строим.

В "Куциян" е сполетян от тежко премеждие. Късно вечерта на 20 декември 1947 г. на група лагерници, в която е и той, се възлага под светлината на прожектори да товари във вагонетки свличащите се от взривяване лавини въглища. Една от тях затрупва Талев. Настъпва тревога. Бързо няколко от лагерниците успяват да измъкнат тялото му, правят му изкуствено дишане, обливат го с вода и го съживяват. "Бях на седми забой, получил съм синкоп, имам го отдавна. Имал съм дни и години и оживях" - каза и се засмя.

На 10 януари 1948 г. е преместен в рудник "Богданов дол", където обстановката относително е по-добра. Рудникът е закрит и в галериите е топло. Мнозинството от лагерниците са македонски дейци и вземат Талев под свое покровителство. Уединяват го в една затънтена галерия, където през време на смяната той почива. И тук не го напуска мисълта за творчество. Но здравето му все повече се влошава. Близките му отправят тревожни молби и през февруари е освободен и се прибира при семейството, физически напълно изтощен. Проф. Васил Цончев го взема на лечение при себе си в Окръжната болница. Посъвзел се, се отдава на творческите си замисли върху "Илинден" и "Преспанските камбани".

Скоро го сполетява нов удар.

На 28 август със семейството го изселват в Луковит. Настаняват ги в стая и кухничка. Моли да бъде назначен учител или на друга работа. Отказват му - "враг!". Неговата съпруга Ирина постъпва като работничка в местната фабрика за килими. Изселват от Горна Джумая в Оряхово и по-големия му брат Георги. Лишен от пенсия като бивш учител, болнав, безпомощен, той е обречен на гибел. Талев го прибира при себе си, настанява го в кухничката и дели с него последния си залък.

След близо седем и половина години, прекарани в лагери и заточение, през февруари 1952 г. е върнат в София. Останал без жилище, е приютен от родителите на съпругата. Най-сетне след дълго умуване от разни инстанции излиза от печат "Железният светилник", без да подозират те, а и самият той колко голям ще бъде ефектът от тази му творба, с която започва неговият възход към славата, прекрачила границите на България.

При един прием в югославската легация в София, на който той е поканен като виден писател, македонски интелектуалци изказват възхищението си от неговата трилогия и намерението си да я преведат на техния "македонски" език. С иронична усмивка Талев ги запитал: "Нима в света съществува такъв език?" Секретарят на легацията Димитър Зафировски любезно го кани да посети Македония и му предлага поста министър на просветата в Скопие.

"Бих отишъл в Македония - сподели накрая на нашия разговор Димитър Талев, - за доброто на родината ни, ако днешните управници в Скопие поемат пътя на нашите народни светци. Но кой може да вярва на тия, които изпитват и демонстрират омраза срещу всичко българско!"

 

в. "Македония", бр. 37, 17 октомври 2001 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум