Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Защо нямаме държава...

 

Лесният и кратък отговор на въпроса се съдържа може би в предизвикателното изказване на българиста Петер Юхас в тв-предаването "Форум" преди няколко години, че след Стамболов и Захарий Стоянов България е управлявана от наместници.

Въпреки че това изказване е задълбочено и отчита същностните управленски приноси, то не е докрай вярно. Не бива да забравяме, че министър-председател на България е бил и съратникът на Стамболов Димитър Петков, който не само чрез смъртта си от наемнически куршум е доказал, че няма нищо общо с наемничеството. Но отговор на въпроса от заглавието можем да съзрем и в многозначителния факт, че днес метростанцията, която дава излаз към бул. "Димитър Петков" и бул. "Константин Величков" не е наречена на името на родолюбивия държавник Димитър Петков, а на името на поета Константин Величков, който е идеен поборник на добре познатата Велика сила, поръчала и заплатила не само покушението над Стамболов, но със сигурност и това над втория син на Димитър Петков - Никола Петков.

Друг отговор на въпроса от заглавието е участта на книгоиздателя Александър Паскалев. Жертвайки цялото си състояние, този родолюбив радетел на културата отпечатва книгите на първенците на българската литература, както и образци на европейската и световна книжовност. Народното събрание на България обаче отхвърля неговата молба за опрощаване на издателските му дългове и книгоиздателят умира обеднял и самотен в хасковското село Нова надежда.

В спомените си за български писатели, отпечатани в списание, но и до днес неиздадени в книга, Паскалев разкрива и собственото си духовно верую: "Истината трябва да стои над всичко и когато ни е приятна, и когато ни е неприятна".

Самата житейска Голгота на книгоиздателя подсказва, че тук той има предвид Истината, която е и Пътят, и Животът. Но спазват ли поне днешните български народни представители библейското правило: "Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител, и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките"? Навремето Александър Паскалев е успял да издейства пенсия от Народното събрание за народния будител Арсений Костенцев. Днес българското правителство не е обявило дали се правят постъпки за изпращане на български учители в Западните покрайнини, сред българската общност в Албания или пък в българскоговорящите села на Беломорието, а камо ли Народното събрание да вземе решение за парична помощ за будителите.

Почти във всеки втори български дом има потомци на бежанци от Одринска или Беломорска Тракия, от Македония или от Добруджа, но българската държава засега не смята за нужно да подкрепи тези свои граждани финансово, за да могат да купят имоти в родните места на предците си и, запазвайки българското си поданство, да възстановят чрез стопанското си и духовно влияние насилствено заличаваната в миналото българска културна самоличност.

Като прибавим и факта, че самото българско законодателство възпрепятства участието на прокудените или изселили се в чужбина българи в управлението на страната, не бива да се чудим на обезсърчителното заглавие над тези редове, защото и в държавническите дела важи библейската максима: "Каквото посее човек, това и ще пожъне".

Българската литература

© 2001 Литературен форум