Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Петър Чухов

Хайку

 

***
Дъжд по шосето.
Между чистачките
жива вода.

***
Дъждът подкара
воденичното колело
далеч от реката.

***
Спи манастирът.
В съня на монасите
стенат камбани.

***
- Няма време,
вече съм сам - шепне Бог, -
а вие кои сте?

***
Заспи и слушай:
с тиха песен в теб смъртта
се подмладява.

***
Някои казват:
- Кая се! - хвърлят шепа
трохи пред смъртта.

***
Тялото си нося,
за да мога с него
да се оправдавам.

***
Тя беше при мен. -
Бодлите на розата
са разцъфнали.

***
Снежният човек
заспа - от сърцето му
расте кокиче.

***
Забих флейтата
в пръстта, до нея ножа -
кое ще цъфне?

***
Ах, как ухаят
цветята, разцъфнали
в детската книжка.

***
Вятърът дойде.
Пъха под вратата ми
сенки на цветя.

***
Облачен изгрев.
Жълт камион по шосето
носи слънцето.

Българската литература

© 2001 Литературен форум