Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Как да съдим градския транспорт?

 

Каква може да ни бъде целта в подобно начинание? Въпросът не е реторичен, защото тук не е САЩ. Когато там осъдиш голяма компания, можеш да се пенсионираш. В България обезщетенията са символични. Ако Ви напсуват, не се надявайте на повече от хиляда лева. Ако пък убият детето ви, за преживяната болка едва ли ще получите повече от шест хиляди за неимуществени вреди. И всичко това след 3-4 години и – разбира се - ако успеете да го докажете.

От друга страна, подобни дела ще променят лицето или, по-точно казано, мутрата на градския транспорт. Ако днешните контрольори безчинстват, то е заради обществото, което им го позволява. На думи всички се възмущават, но след поредния инцидент никой не подава жалба, още по-малко подава искова молба. Необходимо е да блъснат по стълбите поне бременна жена, за да се случи нещо. Освен това, подобно дело ще има терапевтично действие за този, който го води. Измъчената психика се разтоварва, когато преследва своя душманин.

Съществуват два начина да съдим градския транспорт: лесен и труден. По-долу се спирам на трудния, лесния оставям за следващия път. Първото условие е, когато контрольорът прояви грубост спрямо Вас, да сте с приятели, но не с роднини. С приятели, защото въпреки изобилието на зяпачи, няма да намерите свидетели. Българите са готови да крещят на улицата, но не и да говорят в съда.

Свидетелстването е доброволно, когато някоя от страните води свидетеля в деня на заседанието. Ако тя поиска същият човек да бъде призован, той вече е длъжен да се яви. /Не се ли яви, го глобяват, а после го довеждат насила с полиция за следващото заседание./ Обаче за да бъде призован, трябва да посочите неговите име и адрес. А зяпачите едва ли ще Ви покажат паспортите си. Поради което са нужни приятели. Ако е възможно, те не трябва да бъдат роднини, защото това ще хвърли сянка на съмнение върху достоверността на показанията им. Приятелството също хвърля сянка, но, първо, тя е по-къса и, второ, фактът, че сте приятели може да премълчите, понеже не е така лесноустановим и безспорен като роднинството.

За предпочитане е свидетелите да бъдат повече от един. Това не е защото един свидетел не е свидетел. Напротив, тази максима не отразява действащото ни право. По него дори е възможно съдията да цени повече показанията на един свидетел, отколкото на десет други, които в един глас казват обратното, стига да съответства на останалите обстоятелства по делото. Това обаче е само теоретичната страна на въпроса. Защото, ако ще цени повече единия, отколкото десетте, ще трябва надълго да обяснява в решението си защо така е преценил. А съдиите в България се претоварени. Те избират онзи изход на делото, който изисква по-малко писане. Не забравяйте, че контрольорите ходят на тумби. Значи, Градският транспорт ще има колкото си иска свидетели. А за лъжесвидетелстване у нас осъдени няма. Нещо повече, лъжесвидетелството не само не стига до затвора, но даже не стига до прокуратурата! Когато няколко свидетели си спомнят противоположни неща за едно и също събитие, гражданският съдия е длъжен да сигнализира прокуратурата. Но аз още не съм видял някой съдия да го прави.

Освен това, случва се свидетел да не дойде на заседанието. Затова разчитайте поне на двама. Иначе ще трябва да се отлага делото. А Вие – не Градският транспорт – ще бъдете страната, която бърза. Най-сетне, ако причината за отлагането е само във Вас, съдията може, първо, да Ви глоби и, второ, да Ви осъди да понесете съдебните разноски независимо от изхода на делото. А възможно е разноските да надхвърлят сумата, за която се води самото дело!

 

И така, разполагаме със свидетели, които ще потвърдят:

1.Че контрольорът Ви е блъснал, или ударил, или най-малкото наругал.

2.Че от това сте бил не просто разстроен, а много разстроен. Че сте загубил съня си, влошила се е способността Ви да общувате, вече не сте бил душата на компанията, пил сте успокоителни и сте получил/получила сексуални смущения.

Ще подадете искова молба, а не тъжба, нито сигнал до прокуратурата. Необходимо Ви е гражданско дело, защото у нас гражданското правосъдие работи, макар и бавно. Наказателното е не само бавно, но и безрезултатно. Ще поддържате, че сте НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕДЕН /чл. 45 от Закон за задълженията и договорите/. Водете делото на основание чл. 49 срещу акционерното дружество, каквото е Столичната компания за градски транспорт, а не срещу конкретния извършител. /Между другото, може да го водите едновременно и срещу контрольора, и срещу дружеството, при условията на така нареченото СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИЕ НА ИСКОВЕ./ Препоръчвам го тъй като изпълнителното производство срещу физическо лице може да се окаже безрезултатно, пък и трябва да знаете името на въпросния контрольор. /Без адреса може да минете като го призовете на работното му място./

Обидата и леката телесна повреда са престъпления. Но Вие се занимавайте само с гражданската страна на въпроса, за да останете в гражданския съд. /Иначе трябва да отидете в наказателния./ Понеже представляват това, което правистите наричат ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР, може да избирате граждански или наказателен съд да бъде компетентен, защото те се преследват само по почин на пострадалия. Просто подайте искова молба, а не тъжба.

Ако обаче контрольорът Ви е нанесъл не лека, а средна телесна повреда, Вие сте в по-неизгодна позиция, а той в по-изгодна, колкото и нелепо да звучи това. Нали средната телесна повреда означава по-тежко нараняване, отколкото леката! Но нанасянето на средна представлява ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР, което означава, че компетентността на наказателния съд е задължителна. С голямо задоволство гражданския съдия ще прекрати гражданското дело под този претекст. Ще го изпрати на прокуратурата за повдигане на наказателно обвинение. Там то най-вероятно ще отлежава с години, докато не изтече срока за преследване на престъплението или докато папката не бъде загубена. А даже, ако прокуратурата след няколко години внесе обвинение, в съда наказанието може да се сведе до десет лева глоба. /С очите си съм виждал подобен завършек за два избити зъба!/ Има и друга опасност: прокуратурата след няколко години да прекрати производството като реши, че извършеното не съставлява престъпление от общ характер. Тогава ще имате шест месеца за подаване на тъжба, за да се образува наказателно производство за престъпление от частен характер. Но петгодишният давностен срок за предявяване на граждански иск може вече да е изтекъл.

Българската литература

© 2001 Литературен форум