Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Веселин Веселинов
Ванкувър, Канада

Дискусия по български

 

С неудоволствие започвам тези редове - неудоволствието ми е насочено към самия мен. Само си губя времето, казвам си. Но хайде да си го загубя и днес, че да реша веднъж завинаги въпроса кое е по-добре: да чета българската преса или да пия бира с приятели. Поводът е развитието и приключването на предложената от вестник "Култура" "дискусия" на тема "Що е интелектуалец и какви ги върши по нашите земи" (Евгений Дайнов, "Култура", бр.35, 12.Х.2001). Тук ще се занимавам с дребни и сухи нещица и уточнения по една-единствена причина: хич не мога да проумея какво общо с действителността имат хлевоусти люде, наричащи се интелектуалци. Нито пък ми е ясно какво разбират те под "дискусия" - затова и прилагам горното определение*. То изглежда наивно в сравнение с очевидната практика. В сравнение с дискусиите, в които се налага да участвам в Канада, българските са нещо друго.

Волю-неволю трябва да дам пример: веднъж седмично дискутирам тема с около още 20 участници. В продължение на три часа се разменят и защитават мнения. Различни мнения, често изказани остро, крайно или дори невежо. Не става дума за постигане на консенсус, а за спор, в който човек научава други мнения, коригира своите или чуждите и достига до някакъв резултат. Този резултат може да се появи в писмен вид, може и да не се появи. Важното в случая е да се поставят под лупа индивидуалните мнения, всеки да прецени в тази размяна на мисли прав ли е, или не. Независимо от остротата на спора, след края му хора, които здраво са се кастрили един друг, отиват да пият заедно по едно питие, без лоши чувства помежду си. Разбира се, има и такива, които за нищо на света няма да пият заедно, но това не им пречи да си водят бележки по време на дискусията - може лично да не се търпят, но вземат под внимание противното мнение за коригиране на своето. Естествено, картината тук е опростена и донякъде идеализирана, но като цяло личният живот на даден участник рядко замества темата на дискусията и не се гледа благосклонно на такива подмени. А българската дискусия е точно обратната: темата е само претекст за лични нападки и вадене на кирливи ризи. Ударението е върху личността, върху конкретния индивид, който е или от "нашите", или от "чуждите". Нищо повече. Това според мен е предателството на българските интелектуалци в последните десет години (а за предшестващите ги дори не си струва да се споменава сега) - интелектуалците като съвкупност.

Ето че трябва да се направи уточнение: мен не ме дразни нито, че "Култура" не е публикувала писанието ми (доколкото мога да съдя от електронното издание), нито практиката да не се дава знак, че е пристигнал някакъв материал до редакцията. Това си е работа на самата редакция и не е моя работа да оспорвам практиката. Призивът за дискусия беше на друга тема, несвързана с редакционната практика. Последната не е тема за публично обсъждане според мен, а право на редакцията да прави селекция както намери за добре. Нарочно казвам това: въпросът е деликатен, понеже не Е. Дайнов, а "Култура" предложи дискусия. Но и я предопредели. Аз искам да фокусирам само дискусията, без да се отклонявам в друга тема, която би носила само недъзите на дискутиране по български. Искам дебело да подчертая: целта ми не е да отворя отново престрелка между "Култура" и "Литературен форум" (при все че Копринка Червенкова бие натам в собствения си отговор на Дайнов). Искам да стоя в темата на обявената дискусия и да протестирам срещу дискусионния подход, от който със сигурност няма полза за никого. Нито повече, нито по-малко.

Не мисля, че Дайнов нападна "Култура" - той нападна практиката да се ползва публичното пространство за "компетентно дрънкане" (кавичките - мои). Това е тема, и то сериозна, поставяща въпроса каква бе или е ползата от българския интелектулец за обикновения човек. Дайнов обаче не призовава към дискусия с текста си. "Култура" призова. Подозирах умишлено подменяне на темата - видимо неприятна не толкова за самата редакция, а за нашего брата интелектуалец (не конкретен, а събирателен). Правилно съм подозирал: веднага се влезе в българска "дискусия". Появиха се две мнения, нямащи нищо общо с Дайновата тема, а занимаващи се с личността Дайнов (може би интересна, но друга тема). Така ловко се унищожи валидна критика и валиден въпрос. В мен остана подозрението, че цялата шашма имаше за цел разчистване на лични сметки - нещо, което ни най-малко не ме интересува било като читател, било като драскач. На единия инат мен ме интересува първоначалната тема: да не беше злополучната думичка "дискусия", щях да си остана само читател. Сега съм кисело упорит, чувствайки се подведен: не желая тематична подмяна. Като е речено "дискусия" - нека има такава. Върху Дайновата тема! А дали мен точно ще публикува или не - това няма значение. В момента настоявам за публикация само по една причина: връщане в темата. Тук за съжаление иде да се покаже какво не е дискусия.

Две мнения изскочиха в "Култура", бр.36. Ще ги разгледам първо поотделно и ще ги събера после. Едното е "Открито писмо до Евгений Дайнов" от Копринка Червенкова. В това писмо, общо взето, се описва каква свиня е Дайнов и не си струва да се коментира тази му част. Ни в клин, ни в ръкав е споменат и Марин Георгиев ("Литературен форум"). Интересен е завършекът на писмото: "... И още имам какво да ти пиша, приятелю, още имам какво да ти кажа ... Затова дай ние двамата да отидем в някоя кръчма, да "отметнем" по две мастики, да боднем някой и друг набран от нас домат и да се разберем на четири очи. Става ли?" (К.Червенкова) Не става! Такава покана не ще публично пространство, освен ако не става дума за пълна фалшификация на дискусия. Окаже ли се, че отворена тема има за цел да се затвори в разговор на четири очи, то може да се говори само за пълна отчужденост на интелектуалеца от действителността му. Защо тази потайност? Защо кирливите ризи ще се вадят публично, а важните неща ще се дискутират насаме? Мислейки си за "моите" дискусии, разликата е огромна - при мен съпоставка на мнения се прави частно, а после чак се излиза обществено. Когато има какво да се каже на обществото, съобразно разглеждания проблем. В България - обратното. Каква ли полза, мисля си, от дискусията между Червенкова и Дайнов, на чашка, за която никой друг няма да чуе? Веселото е, че Червенкова не може да избяга от бодливата тема, зададена от Дайнов - абе, що за кръчма е тази, в която клиентите си носят доматите за салатата? Точно тази алегорика доказва, че България силно куца и е длъжност на интелектуалците не да си шушнат на четири очи, а да предлагат нещо повече от мръсно бельо на бял свят. Ако не, тогава те са се примирали да са само част от "медийната попара" (Червенкова), дето не е нито с масло и сирене, нито с вино, а се припокрива с тъжната действителност на ручащите я обикновени граждани.

Втората статия е "Интелектуалците отвръщат на удара" от Румен Даскалов. Той хладно заявява, "че на нападките на Евгений Дайнов ... не си струва да се отговаря освен полу на шега, полусериозно." Подразбира се, че тема всъщност няма - следователно, няма и какво да се дискутира. Точка. На Даскалов дори не му се "навлиза сериозно в темата" понеже оригиналният текст "не провокира към дискусия." Но не Дайнов е обявил дискусия, а "Култура": кой е глупакът? "Култура"? Едва ли. Даскалов с досада отбелязва две неща: едното е, че личното мнение трябва да си седи в частния живот. Ако някой смята, че интелектуалците могат да бъдат подлагани на критика, то това не може да е въпрос от обществен интерес. Защо? Тук иде второто: Дайнов "следва да разпознае себе си и в двете предложени от него значения ... на интелектуалеца." Шах - мат. Интелектуалците не могат да критикуват себе си, ако са "честни" относно определенията си. Не-интелектуалците не могат също да критикуват, понеже критерият за критика е интелектуалност. Заключение? Каквото си струва, е казано и се казва на страниците на вестника и изобщо няма що да се прибавя. Или отнема. Оттам нататък всичко е в сферата на частните мнения, които, като инцидентни, нямат никаква дискусионна стойност.

Като се събере всичко накуп, следното излиза наяве: "Култура" "отваря" "дискусия" с единствената цел Червенкова да каже публично, какъв е човекът Дайнов според нея. Веднъж това съобщено, дискусията се "затваря" от Даскалов. Предмет на обсъждане е "личността Дайнов". Има ли обществено значение тема "личността Дайнов"? Ами няма. Няма според критерия на Даскалов, но ролята на Даскалов е главно да предотврати ответ срещу Червенкова, който ответ да повлече нейна реакция, която да повлече... и т.н. Това би било толкова дискусия, колкото са дискусии публичните размени на лични нападки между Кирил Христов и кой ли не през 30-те години или пък настоящите "форуми", закачени към електронните издания (в-к "Сега" примерно), където темата изчезва още на третото съобщение, заменена от здрави, изобретателни и напълно лични псувни. В нашия случай много умело е избегнато разширяването на псувните, но само толкова. А темата на Дайнов, тази тревожна тема за предателството на интелектуалците, неусетно е заровена дълбоко. Та значи затова се предлагала "дискусия" по българските земи: за да се зарови проблем. Затова на "нова" България не й трябва официална цензура - врелите и кипели интелектуалци така ги бива по заравянето на неудобни теми, че е излишна всякаква цензура. Защо изобщо бе публикуван текстът на Дайнов? Нима само и само да прочетем какво мисли Червенкова за него? Искам си обещаната дискусия! Искам да се търси решение на проблем! За клюките си има вестник "Шок".

Много ги обичат интелектуалците това "казусите" (не е ли, щото "дискусиите" им завършват в съдилищата? Де гиди подозрителност!), та и аз ще завърша с един "казус". От време на време се виждам с Джери (толкова известен в България, колкото българските интелектуалци в Канада - затова ще го оставя само Джери), който е от малцината, интересуващи се от източноевропейска култура и водещ летен семестър в Прага с гостуващи лектори като Иван Клима. Джери винаги разпитва за това, какво се пръква по българските земи, с надеждата да му обадя нещо, дето да вземе да включи в курсовете си. Нищо такова не мога да му обадя обикновено, той клати глава и вика "Лоша работа, а?" Съдейки по току-що завършилата "дискусия", дето не била баш "дискусия", като видя пак Джери, ще трябва да му дам обичайния си отговор. Той ще ме пита, знам си го аз него. Край на "казуса".

 


* "дискусия: Разглеждане и обсъждане на някой обществен или научен въпрос"

Български тълковен речник, "Наука и изкуство", 1955 горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум