Литературен форум  

Брой 36 (477), 6.11. - 12.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Форум (писма на читатели)

Весела Златева, София

 

Хем хленчим пред вратите на Европа, хем се бием в гърдите, че несправедливо, най-вече по исторически причини, сме лишени от естественото си място в света.

Наистина България има своите космополитни личности, чийто талант и мироглед ни представя достойно на Стария континент. Но дали това е достатъчно? Трябва да се разбере, че ЕС е преди всичко съюз на единни приоритети, които се базират на християнския морал, правата на личността, семейството, политическата етика.

"Оптимизмът е опиум за човечеството", пише М. Кундера. Нашият български опиум е оптимистичната увереност, че по дух, манталитет и култура не се отличаваме от жителите на страните от ЕС. В очите на редовия данъкоплатец става въпрос просто за отваряне и затваряне на някакви си там глави по присъединяването. Но дали докато отваряме и затваряме тези глави, ще научим децата си, че споровете се решават не с бухалка по главата, а с умение да общуваш. Дали ще оценим важността на образованието и неговите институции? Ще се научим ли да уважаваме работливия, вместо да му гледаме в паницата? А какво да кажем за отношението ни към природата, към животните? И към проблемите на онези, които са "далеч от нас" и съответно "не ни интересуват". Европейският съюз не е магазин, в който ще влезем еднократно и ще напазаруваме всичко необходимо до края на живота си. Това е екип от нации с идеи за достойно бъдеще. Ако нашият народ от своя страна не възприеме себе си като екип, преследващ същите идеи, дори дипломатическите преговори да успеят, ще си остане извън Европа.

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум