Милчаков, Я. "Социология на литературата, език и политика", АИ "Проф. Марин Дринов", С., 2001.

"Социология на литературата, език и политика" – това е заглавието на новата книга на Яни Милчаков. Авторът, чиято известност варира от амплоато му на литературен теоретик и историк до това на посланик на България в Полша, Словакия и Югославия, не се нуждае от представяне. "Социология на литературата..." обаче наистина изненадва с успешната симбиоза на нюх към емпириката и академичен поглед. Изключително провокиращата фактология е артикулирана през също толкова интересна теоретична рамка. Научен етос и социален патос; социология на четенето; социологическо литературознание, масмедиална комуникация, реторика: "невидимата ръка" и "информационното село"; идеологически диктат и интелектуално призвание; литературни биографии на колективна обреченост; съветологията: дисциплина с предмет-фантом; "Злият дух на Авангарда" и неговият теоретичен двойник; викът на свободата като декрет на робството – това са само бегли щрихи, очертаващи проблемния корпус на текста на Я. Милчаков.

В новия брой на "Славянските езици" четете: Хайнц Дитер Пол – доклад от Симпозиума по случай стогодишнината от смъртта на Франц фон Миклошич (1991) - "Когато югославската "народна" армия водеше война срещу народа на Словения (послеслов 2001)"; Българистика 2001 – Чуждестранна българистика (текстове от печата); Цитати (от берлинския Tagesspiegel); Каролине Фетчер – "Езикова политика. Балканска Швейцария"; Петер Биксел – "Легендата за чистия език"; Борис Унбегаун – "Има ли руският литературен език руски произход"; Марио Грчевиц – "За промените в хърватския език през 90-те години. Между информацията, дезинформацията и езиковата политика".