Литературен форум  

Брой 36 (477), 6.11. - 12.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станислав Пенев

Синът на шефа

 

От лявата ми страна седеше Смърфа. Или Хрущяла.

От дясно ми беше Шефа.

Минаваше полунощ. Или вече беше минало?

Имаше някакъв повод за нашето събиране. Нещо тържествено. Като че ли не беше проста оперативка. Или беше?

Сепарето ни отстоеше на няколко преки от тонколоните, но въпреки това звукът беше унищожителен. Водката в чашата ми образуваше вълнисти кръгчета в такт с музиката. Това, разбира се, ме дразнеше и аз бързах да я гаврътна.

- До дъно! - провиквах се с все сила.

- До дъно! - виждах да мърдат устните на моите компаньони.

Празната чаша тупваше на масата и само след секунди по незнаен начин се пълнеше отново. Зарекох се да разбера как става. Полицейският ми нюх не може да бъде успан с няколко водки. Или може?

Важното е, че го хванах. Когато следващото дъно удари плота, с крайчеца на окото си видях как Смърфа, или беше Хрущяла?, във всеки случай този, който седеше от лявата ми страна, грабна едно шише от масата и го изпразни в чашата ми.

- По дяволите, човече! - креснах му аз. - Не виждаш ли, че пия водка. Мама му стара! Защо ми наливаш това уиски?

- Тъпо копеле - нацели тъпанчето ми той, - отдавна изпихме водката на скапаното заведение.

- Ти си нещастен скапаняк - озъбих му се аз. - Нищо не разбираш от пиене. Не ти ща проклетото уиски! Веднага ми намери водката!

- Изрод нещастен - лъхна ме на Лъки Страйк и свинска кочина, - пий до дъно и си затваряй плювалника!

Не се обидих много. Единственият човек, на когото позволявам да пуска подобни ругатни по мой адрес, е Смърфа. Или беше Хрущяла? Все пак се отвращавах от извратените му навици - да се пие каквото ти падне. Пиенето си има култура и дисциплина. Или няма? Е, поне докато можеш да различиш водка от уиски, трябва да спазваш някакво благоприличие. Много беше дълго за обясняване, затова просто измучах:

- Кретен!

Тогава забелязах, че оня, дето седеше срещу мен, ми се хили идиотски. Някаква гадна мутра. Подпухнало лице, присвити клепачи и някаква загадъчна злоба. Много мразя да ме ебават. Казах вече - само Смърфа, или беше Хрущяла?, може.

- К’во се пулиш бе!? - скастрих го аз. - Не си ли виждал как пият мъжкарите?

Оня нещо ми се обясняваше. Само че толкова далече не можех да чуя. Продължаваше да ме гледа недружелюбно.

- Педераст! - изпръсках коктейл от слюнка и уиски в неговата посока.

Прочетох по устните му същата обида. Изражението му направо си беше заплашително.

Е, не! Това копеленце не може да си играе така с мен. Или той, или аз - помислих си. - Ще го гръмна!

Без да се бавя нито миг, извадих пистолета от кобура под мишницата и го насочих към нещастника.

Засече!

Мамка му! Той също ме взе на мушка. След това цялата компания ми скочи и започна да ме блъска по главата и тялото. Не че усещах кой знае какво. Много бързо загубих съзнание.

На другия ден при мен, в болницата, дойде Мазола. Оказа се, че той е седял от лявата ми страна. Голяма работа!

Имах синини по лицето, отоци по тялото и три счупени ребра. Бях целият в бинтове. С едното око виждах през съвсем малка пролука. С едното ухо чувах не само рев на самолетен двигател, а и малко от шума в стаята. Не бях опитвал да говоря и не знаех какво ще излезе. Може би някой зъб?! Има ли значение. Душата ми беше наранена.

- Как е? - започна пръв той.

- Къ - успях да артикулирам аз.

- Не се вълнувай - опита се да ме успокои, - рожденият ти ден иначе мина много добре. Отдавна не се бяхме отрязвали толкоз.

Съвзех се свръх силите си и проговорих:

- Защо ми се нахвърррлихте всишшшки?!

- Ами - заекна той, - ти се опита да застреляш сина на Шефа.

Мамка му - помислих си, а казах:

- Ашш шъм шинът на шшшефффа!!!

- Знам, знам - отвърна Мазола, - но в първия момент и нас ни заблуди проклетото огледало.

Погледнах го с по-неувреденото си око и му казах:

- Никога не мешшай водката!

- Разбрах - ухили се, - като те изпишат ще го полеем само с водка. Никакво мешане!

Това е, казах си, трябва да има култура на пиене. И дисциплина. И все пак, ако не беше засякъл, щях да го гръмна проклетото огледално копеленце.

Българската литература

© 2001 Литературен форум