Литературен форум  

Брой 36 (477), 6.11. - 12.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Улрих Тайсен
Залцбург

Символ на европейското разнообразие

За краля на инструментите в историята и в... Русе

 

Чудото с името "орган", гениалната комбинация от клавишен и духов (в по-редки случаи и ударен) инструмент, навършва почти 2300 години. В първичния си вид той е изобретение на египетския техник (или фризьор?) Ктезибиос, същевременно конструктор на пожарникарски помпи и оръдия за обсада. През гръцката и римската античност инструментът се използва за чисто развлекателни цели - в двореца на императора, в цирка и – колкото и страшно да звучи – колкото и колосеума при изтезание и изгаряне на ранни християни или други врагове на системата. Като част от дворцовия церемониал и израз на светска власт органът се използва във Византия до нейното превземане от османците през 1453 г. А именно от Константинопол инструментът влиза отново в Западна Европа като подарък за франкския император Карл Велики. Едва от XIII в. се използва и в рамките на богослужението, където неговото участие не винаги е неоспоримо. Паралелно продължава светската му употреба при танци, в камерната музика, а по-късно и като концертен инструмент извън църквата. От XV в. настъпва все по-бързо техническо и звуково развитие, което създава все по-големи инструменти (с до 5 клавиатури за ръцете и 2 клавиатури за краката) и достига своята кулминация в индустриалното производство към края на XIX в. За половин век традиционното механично задвижване се измества от различни пневматични и електрически системи. Все пак: oрганът не е масово изделие, за разлика от други инструменти. Всеки орган е като човек - нещо уникално. Винаги е специално проектиран и съгласуван с размерите и акустиката на бъдещия си "дом", с бъдещите си функции, а доста често и с личните стилови и изпълнителски представи на поръчителя. Всичко, разбира се, винаги зависи и винаги е зависело и от парите. Разнообразието в самия органен инструмент се мултиплицира с национални и регионални особености в архитектурата, в музикалната традиция, а дори и в манталитета на отделните народи! Органът говори на същия език, както и хората в съответната страна, макар с други средства.

На какъв език говори или по-скоро звучи органът в русенската католическа катедрала – на български ли? За съжаление не, защото в България поради исторически причини няма органна традиция. Органите у нас (в момента осем) стоят в две католически църкви, иначе в концертни зали и учебни заведения. Русенският орган говори на немски, и то на южногерманския диалект на своя майстор Хайнрих Фойт от Карлсруе, провинция Баден, недалече от границата с Франция. Инструментът отразява типа на малък късноромантичен орган с по-скоро тъмен тембър. Идеален е за музиката на немските романтици като Менделсон, Брамс, Райнбергер и на по-малките произведения от Регер. От творчеството на фирмата "Войт" (над 1500 опуса) е запазена само малка част, около 20-30 инструмента. Големите концертни органи на "Войт" в Хайделберг и Прага скоро са били реставрирани и върнати в оригиналното си състояние. Русенският инструмент е единственият запазен в оригинал и представлява исторически паметник не само за България. Той свидетелства и за музикалната култура на Русе, както и за връзките между Русе и Германия.

Някой принц обаче, най-добре - органостроител, трябва да целуне заспалата принцеса, от седем години вече органът не свири. Това се дължи на пневматичната система и на 1000 кожени мехчета и мембрани, които са изсъхнали или пускат въздух. По онова време, преди 100 години, те са били върхът на техническите достижения. С цел основен и качествен ремонт е създаден Граждански инициативен комитет, който вече е поканил различни специализирани фирми да предложат оферти. Освен това с различни мероприятия като благотворителни концерти и дарителски акции (напр. продаване на картички със снимката на органа) се стреми да осигури нужните финансови средства за органа, "за да го чуем отново".

 

За онези, които искат да помогнат:

Банков код: 790 77 934; банкова сметка: 5000 699 812, Католическа Никополска епархия, Централна кооперативна банка АД, клон Русе.

Българската литература

© 2001 Литературен форум