|
СЪДЪРЖАНИЕ
КОНТАКТИ
АРХИВ |
|
Улрих Тайсен
Залцбург
Символ на европейското разнообразие
За краля на инструментите в историята и
в... Русе
Чудото с името "орган",
гениалната комбинация от клавишен и
духов (в по-редки случаи и ударен)
инструмент, навършва почти 2300 години. В
първичния си вид той е изобретение на
египетския техник (или фризьор?)
Ктезибиос, същевременно конструктор на
пожарникарски помпи и оръдия за обсада.
През гръцката и римската античност
инструментът се използва за чисто
развлекателни цели - в двореца на
императора, в цирка и – колкото и страшно
да звучи – колкото и колосеума при
изтезание и изгаряне на ранни християни
или други врагове на системата. Като част
от дворцовия церемониал и израз на
светска власт органът се използва във
Византия до нейното превземане от
османците през 1453 г. А именно от
Константинопол инструментът влиза
отново в Западна Европа като подарък за
франкския император Карл Велики. Едва от
XIII в. се използва и в рамките на
богослужението, където неговото участие
не винаги е неоспоримо. Паралелно
продължава светската му употреба при
танци, в камерната музика, а по-късно и
като концертен инструмент извън църквата.
От XV в. настъпва все по-бързо техническо и
звуково развитие, което създава все по-големи
инструменти (с до 5 клавиатури за ръцете и
2 клавиатури за краката) и достига своята
кулминация в индустриалното производство
към края на XIX в. За половин век
традиционното механично задвижване се
измества от различни пневматични и
електрически системи. Все пак: oрганът не
е масово изделие, за разлика от други
инструменти. Всеки орган е като човек -
нещо уникално. Винаги е специално
проектиран и съгласуван с размерите и
акустиката на бъдещия си "дом", с
бъдещите си функции, а доста често и с
личните стилови и изпълнителски
представи на поръчителя. Всичко, разбира
се, винаги зависи и винаги е зависело и от
парите. Разнообразието в самия органен
инструмент се мултиплицира с национални
и регионални особености в архитектурата,
в музикалната традиция, а дори и в
манталитета на отделните народи! Органът
говори на същия език, както и хората в
съответната страна, макар с други
средства.
На какъв език говори или по-скоро
звучи органът в русенската католическа
катедрала – на български ли? За съжаление
не, защото в България поради исторически
причини няма органна традиция. Органите у
нас (в момента осем) стоят в две
католически църкви, иначе в концертни
зали и учебни заведения. Русенският орган
говори на немски, и то на южногерманския
диалект на своя майстор Хайнрих Фойт от
Карлсруе, провинция Баден, недалече от
границата с Франция. Инструментът
отразява типа на малък късноромантичен
орган с по-скоро тъмен тембър. Идеален е
за музиката на немските романтици като
Менделсон, Брамс, Райнбергер и на по-малките
произведения от Регер. От творчеството на
фирмата "Войт" (над 1500 опуса) е
запазена само малка част, около 20-30
инструмента. Големите концертни органи
на "Войт" в Хайделберг и Прага скоро
са били реставрирани и върнати в
оригиналното си състояние. Русенският
инструмент е единственият запазен в
оригинал и представлява исторически
паметник не само за България. Той
свидетелства и за музикалната култура на
Русе, както и за връзките между Русе и
Германия.
Някой принц обаче, най-добре -
органостроител, трябва да целуне
заспалата принцеса, от седем години вече
органът не свири. Това се дължи на
пневматичната система и на 1000 кожени
мехчета и мембрани, които са изсъхнали
или пускат въздух. По онова време, преди 100
години, те са били върхът на техническите
достижения. С цел основен и качествен
ремонт е създаден Граждански инициативен
комитет, който вече е поканил различни
специализирани фирми да предложат оферти.
Освен това с различни мероприятия като
благотворителни концерти и дарителски
акции (напр. продаване на картички със
снимката на органа) се стреми да осигури
нужните финансови средства за органа, "за
да го чуем отново".
За онези, които искат да помогнат:
Банков код: 790 77 934; банкова сметка:
5000 699 812, Католическа Никополска епархия,
Централна кооперативна банка АД, клон
Русе. |
