Литературен форум  

Брой 36 (477), 6.11. - 12.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

"Чайка"

 

Две представления по безсмъртната пиеса на Чехов могат да се видят на софийските сцени. Едното е вече известното, на Иван Урумов (забавно, добре изиграно и непретенциозно) и другото - на Лилия Абаджиева. Премиерата беше в театър "Сълза и смях" на 9 октомври. Участват: Койна Русева, Захари Бахаров, Александър Николов, Донка Аврамова, Силвестър Силвестъров, Невена Бозукова, Николета Малчева, Юлиян Вергов, Цветан Алексиев, Вежен Велчовски (сценичен дизайн Васил Абаджиев).

Постановката беше опит на режисьора да се абстрахира от класиката, да покаже "по-различен" вариант на пиесата, макар че едва ли има строго установен вариант на игране на Чехов. Наистина проявено беше въображение. Вкарани бяха текстове от друга пиеса на Чехов ("Три сестри"), измислени текстове, прехвърляния в настоящето, но при толкова промени на текста финалната реплика "Константин се застреля" не беше сменена с "Константин се уби" например, така се получи разминаване между действието, героят играеше с нож, и думите. Много ефектен беше дъждът на сцената, движенческите сцени, блиц-повтарянето на картините, това, че не осветиха салона, краят на постановката и изобщо цялата концепция. Смешните, тъжни и двойствени персонажи бяха представени с различна достоверност, например за ролята на майката това момиче беше абсолютно неподходящо, изпълнението му беше като на превзета ученичка от кръжока по актьорско майсторство. От друга страна, за мен най-хубаво бяха изиграни ролите на доктора, трагично влюбената Маша и баща й (включително добавената сцена, в която актьорът се оплаква от ролята си). Останалите актьори не бяха зле, играеха с желание. Не знам каква е целта на режисьора, но ми направи впечатление, че сцената е пълна с хора, а акцентът е върху един или двама, другите сякаш ги няма. Двойствено представление, както всъщност всичко при Чехов, трагично и комично, стремеж към нещо, от което се бяга, думи, означаващи и едно, и друго, странни диалози, извикващи у човек противоречиви представи, но като че ли така го карат да усети неуловимата красота и истинския смисъл на живота, да си жив, а не да съществуваш чрез навиците и спомените. Героите са отнесени и лутащи се в своите състояния, все едно не разбират какво става и събитието, промяната идват изведнъж, но сякаш не става там, а в друг свят ("завалява", сменят се тъмно - светло, а героите престават да бъдат мъглявите заспали философи и стават някакви уверени, еднопосочни, почти еднакви същества, които изиграват, изтанцуват финала).

"Чайка" е една много интересна пиеса и двата варианта заслужават да бъдат посетени.

Българската литература

© 2001 Литературен форум