Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дарина Сарелска

Ще им дойде ли времето на обещаните 800 дни?

 

Бившият български цар дойде на власт с магическото обещание да оправи народа и всичките му тегоби за 800 дни. Тогава наивните повярваха, скептиците се усъмниха. Но никой не предполагаше, че ще се случи това, което се случва сега. За една осма от магическия срок Симеон Сакскобургготски загуби една четвърт от подкрепата на хората. И това стана без да направи нищо лошо. Всъщност точно защото нищо не направи.

А както дълбокомъдрено е прозрял родният футболен гений - само който играе, печели. През изминалите 100 дни игра нямаше, нямаше и противник. Въпреки това отборът на жълтите успя да загуби доверието на хората.

Донякъде спадът в рейтинга на царя-премиер е логичен и оправдан. В началото на новото управление, той изгуби месианската си роля и трябваше да се вмести в традиционните за българите критерии за политическа оценка: ако имам пари, значи правителството е добро. И обратното. Погрешността на тази логика би могла да бъде обект на друг анализ.

Така или иначе в очите на хората царят загуби своята царственост. Това е един съвсем естествен и оздравителен процес, в който емоциите отстъпват място на прагматизма.

Но хората не само не одобряват кабинета, те дори не разбират действията на властта. Единствената утеха на изстрадалия електорат е, че новите министри са млади, ентусиазирани и некорумпирани. Което не ги прави добри управленци. Нещо повече, историята е доказала, че тези качества обикновено са обратнопропорционални на ефективността на един завършен държавник.

Царското мнозинство върви по пътя към обещаното по-добро, без да знае нито откъде тръгва, нито къде отива, нито как да стигне там. По оттрениран в последните 10 години маниер, министрите току прехвърлят вината си към бившето правителство, то пък връща топката на Жан Виденов и така отговорността за всички български неволи се концентрира някъде в далечната 861 година. Оттам ли ще тръгне кабинетът или от кота 2001 - страна с отворени преговори за членство в Европейския съюз, със стабилизирана икономика, премахнати визи и сериозен потенциал за НАТО.

Стоте дни са онази демократична традиция на толеранс, намерила почва за развитие и в новата българска посттоталитарна демокрация. Никога обществото не е било толкова нетърпеливо по отношение на този символичен праг на толерантност, както беше сега. Хората очакваха да чуят дали не са се заблудили с впечатлението си, че държавата е във ваканция. Искаха да чуят опровержение от медиите, от чуждите институции, от самото правителство. Вместо това чуха откровението на Соломон Паси, че в последните 100 дни се чувствал като най-успешният външен министър.

Интересно как биха описали самочувствието си през последните три месеца другите хора от властта. Например един царски депутат сигурно би се чувствал като най-продуктивният парламентарист след 10 ноември с гласуваните в Народното събрание два закона - за растенията и за счетоводството. А един министър на финансите като Милен Велчев сигурно би се чувствал най-честният към избирателите си министър, след като се отказа от прословутото си обещание за нулев данък печалба при реинвестиране. Една социална министърка сигурно би се чувствала като най-обичаната от българския народ, след като загрижено му обясни, че 13-а пенсия и заплата няма да има. А пък фикс идеята за по-добър живот на българина се отлага засега за след зимния период, когато токът и парното ще са доста по-скъпички от досега. А Николай Василев сигурно е най-изненаданият министър от последното десетилетие, след като преди изборите тържествено обясни, че от Костовото време му остават високи управленски стандарти, а сега панически извика да затягаме коланите.

Вие едва ли си задавате този въпрос, защото от вас не се иска нищо друго, освен да Вервате. А вервате ли? 25 процента загубиха вера само за 100 дни. Ако правителствената политика продължи със същите темпове и в същата посока, и ако Симеон губи по 25 процента за всеки сто дни, на прословутия 800-ен ден, ще му верват минус 140 процента от българския народ. Електорално НДСВ губи на всички фронтове - бедните заради парното и доходите, богатите заради данъците. Дори гласувалите за НДСВ са най-критични към дейността на собственото им правителство - тяхната оценка е спаднала най-много, но все още заедно с привържениците на ДПС те са и най-благосклонни към него. Само за един месец два пъти повече са станали тези, които мислят, че Симеон не е оправдал предварителните им очаквания и се справя със задълженията си на министър-председател по-зле, отколкото те са предполагали. Намаляват и оптимистичните очаквания за подобряване на личното икономическо положение при това управление.

Сред многото неизпълнени обещания на царя е и това да постави часовник пред Министерския съвет, който да отмерва дните му. Ако беше свършил тая работа, сега премиерът щеше да види, че Новото време е спряло. Защото не е дошло или защото вече е свършило.

Българската литература

© 2001 Литературен форум