Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Евелина Иванова

Спасителната сила

 

Кирил Милчев. "Вълшебният град". Изд. "Шарп Стоун" С., 2001Роман, в чието културно пространство се разполагат по особено заинтригуващ начин и игрова комуникативност пластове на познанието. Силно символизиращите герои бродят неспирно измежду силно семантизираните в културно-философско отношение послания на старобългарската литература, фолклор, етнография, история и философия, религия и изкуство. В някакво почти митологизирано и същевременно демитологизиращо се отвътре измерение. Тяхната очудненост има своята логика в легендарния контекст на своето време и в този смисъл фантазната образност е вменена от особената задача, заложена в културно-идентификационния код на повествованието.

Плочките на доминото се разместват в причудливи комбинации, за да намерят най-накрая своето художествено-философско разрешение в умелото пренаписване на историческите дадености. Непрекъснатото препращане към написаното зад написаното е условният художествен ключ към кодовете на усложнения романов текст. Апокрифното зад официално-библейското, фолклорното зад историчното, философското зад научно-документираното и обратно.

Над всичко изпъква образът на книгата и нейната спасителна сила, сиреч власт. (Не знам дали е необходимо да пояснявам, че през средните векове книгата е била издигната в култ.)

Така че следвайки традицията (макар и по свой начин), романовият текст потвърждава тази култовост, достигаща размерите на самостоятелна чудна телесност в стремежа й за спасителна самосъхраненост. А оттук и за спасението на българската културна и етносоциална идентичност. "Житието и страданието" на спасителния текст се разиграват вътре в битието на странстващите между реално и нереално герои на романа.

Неслучайно текстът на творбата е разделен условно на три части, наречени КНИГИ. Както Свещената книга на битието, от една страна, и като символ на току-що споменатата култовост към креативната мощ на човешкото познание, от друга.

Моментът на "зашиване" на Катарзиса в бедрото на Станислава е носител на огромна смислова натовареност. С други думи маркер на висока знаковост. Не е ли това едно модерно репродуциране на словото Христово в даряващото го с нов живот женско начало? Или пък съществена част от древен ритуал (зашиването на важното послание, за да пребъде в един следващ живот), която по-късно преминава във фолклорните вярвания. Или една от най-високите цели на исихазма - да запази българската идентичност.

Със сигурност романът "Вълшебният град" на Кирил Милчев провокира читателското въображение с необичайния си подход към личности, явления, културни общности, историко-философски и идейно-художествени внушения. С невероятното пътуване на словото през времето и пространството в необятните възможности на вечно търсещата човешка мисъл.

Българската литература

© 2001 Литературен форум