Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Форум

Весела Златева, София

Стига изненади

 

Изненадахме света и донякъде себе си, когато скоропостижно и с голямо мнозинство си избрахме цар - министър-председател. Той преди това ни изненада със страхотни обещания - бързо и значително подобряване на живота. Сега пък изненадващо правителството губи 25% доверие, на фона на изненадващо неспазени обещания. С една дума - все големи изненади. Не че в другите държави, където поне привидно животът е спокоен, няма неочаквани събития. Има. Но там думата "изненада" не е евфемизъм на провал. Хората се изненадват по приятни поводи - празнично, а иначе знаят какво да очакват за себе си, за семейството си, за обществото. И са убедени, че очакванията им са правопропорционални на уменията за работа, за визия, за екипност, за дългосрочни приоритети. Затова дори неочакваното е предвидимо и не е съпътствано с големи сътресения. Така е, защото истината за това, което ги заобикаля, не е скрита дълбоко в душите им. Цивилизованият човек казва какво мисли. Застава зад думите си с лице и име. Воюва за истината в делника, така се научава да воюва и за каузата на обществото. Гради и защитава националния си идеал на базата на християнските ценности и морал.

Българинът е друга порода. Живее особен двойствен живот. Има си една истина за себе си, която не споделя, и една истина за продаване. Тази втората е натъкмена, нагласена, съобразена със силните на деня, с желание за личен просперитет. Затова диалог не съществува. Има измислено общуване, маркиране на фалшификати, превръщане на фалшификати в истини. Затова все се изненадваме. Никой не знае накъде вървим и къде отиваме. Общата цел - цивилизационният избор е красива фраза за голяма част от българите, зад която се крие всеки, направил свой личен избор. В това няма нищо лошо, стига този избор да е достоен. Но още по-важно е той да е споделен, да е отвоювано неговото място в публичното пространство. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Всяко лично съхраняване и спестяване на позиция е крачка в грешна посока. "Истината се постига не само чрез интелекта, но и чрез волята и цялата пълнота на духа. Затова истината спасява, истината дава живот" ("Философия на свободата" - Бердяев). Затова и спасението от изненадите - истината за достойното ни бъдеще, за съхраняване на националните ни добродетели и националния ни идеал е свързано с умението и волята за носене на отговорност. Спасителят не е извън нас и не може и не трябва да се чака вечно. Вярно е, че е по-лесно да се откажеш от свободата в името на спокойствието. Човек "трудно понася прекаленото бреме на свободата и е готов да го захвърли, за да се облегне на по-силно рамо" ("Философия на свободния дух" - Бердяев). Но е още по-важно за нацията ни е да осъзнаем колко необходими са реалните, конкретни изяви. Достойно е да се трудиш отговорно, да бъдеш добронамерен и съпричастен, да имаш визия за бъдещето, да осъзнаваш себе си като свободен човек, който отговаря за делата си и следва нравствените си ценности. Това е пътят за едно достойно бъдеще, лишено от изненади. Само постоянството и отговорността в делника са предпоставка за утвърждаване на национален идеал - общество от свободни и достойни хора. А ако не осъзнаем това, другото си го знаем - едно непрестанно изненадване на самите себе си, доказателство за национална немощ и гаранция за все по-"велики" изненади.

Българската литература

© 2001 Литературен форум