Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Хелиана Стоичкова. "Абсурдите на Гана По". Изд. Аб, С., 2001.В хаоса на обърканото битие, в което понякога е доста трудно да откриеш себе си, се случват разказите на Хелиана Стоичкова. В сложните нишки на трагичното, комичното, абсурдното и фантастичното се разплитат обикновени и необикновени житейски фрагменти. Културните пластове се разместват, диалогът става опак, разрушен в нормалния си комуникативен смисъл (често обемащ в структурно-художественото си пространство гласа на авторката). Човешкото страдание, любовта, смехът, страхът, състраданието, случайността, парадоксалното говорене, разминаването и срещането са седнали спокойно около масата на фантастичната гротеска и безспирно се преплитат в странни комбинации като калейдоскоп на невероятното и все пак вероятно съществувание. Светът, в който обитават героите, е едно реално осъществено перпетуум мобиле, една лотария на безкрайно много избори и все пак на един-единствен. Светът непрекъснато се случва в една нескончаема верига от житейските ситуации в 36-те разказа на дебютната книга на младата авторка. Това разиграване на житейски ситуации наподобява парадокса на Къщата с огледалата, в която единственият начин да излезеш от объркването е да ги счупиш. Гласовете на хора от различни социални и културни групи начупват с привидната си лековатост (а защо не и непривидната) по особен начин текстовата тъкан и подпъхват в нея допълнителни смислови пространства.

Леката ирония играе сякаш пасианс с милосърдието. Чувството на присмехулност често отстъпва място на тъгата и обратно. Текстовете са пределно лаконични, та в някои случаи граничат с анекдота. А друг път клонят към лирично-изповедната аз-форма (макар и по един малко завоалиран начин).

Човешкото его, невъзможността понякога да споделиш радостта си, да разгърнеш вътрешния си диалог във външен, да се направиш на друг, да си доволен, че слабата карта не е в твоя сектор, нелепиците в живота, когато търсиш едно, а намираш съвсем друго, отчуждението, лъжата, фалшът, мечтанията, които се сбъдват само в сънищата, трагичното разминаване (а защо не и срещане) между човешките ценностни системи са все проблеми, които поставят разказите на Хелиана Стоичкова.

Възможен ли е светът в този вид и ще открием ли сили и възможности в себе си, за да го променим! Това ще бъде питанка, която всеки сам ще трябва да си изясни и да даде своя отговор първо на вътрешния си аз, а след това на другите.

 

Пламен Павлов. "В мрака на предчувствията". Изд. "Свят", С., 2001Чувството в стихосбирката на Пламен Павлов е философски овладяно и непрекъснато контактуващо в различни културни слоеве на познанието в контекста на изострената човешка чувствителност. Но това е по-скоро чувствителността в уморения от всекидневните реалности интелектуалец, жаден да се вслуша в божествения промисъл на вселенската хармония. Поетът поставя по оригинален начин въпроса за екзистенциалния избор на човека, за пътя на човека в света и дирята, която всеки оставя след себе си като знак на индивидуално присъствие в битието. Философските мотиви са дълбоко аргументирани в естетическо-семантичната тъкан на стихотворния текст. Те непрекъснато възстановяват темата за смисъла на словото и неговата игрова същност. Сътворяването и разпадането на думите и пренареждането на духовните стойности в срещата на Аза с другостта (другият в мене и другият извън мене). Защото в крайна сметка индивидът е винаги самотен в избраничеството на словото. Човекът е крехка субстанция пред "словото-мироздание" и същевременно негов създател. Защото в обърканото човечество случайната размяна на погледи може да се осмисли веднъж като празник на мигновеното щастие, друг път като болезнена тъга по невъзвратимостта на мига. В "Паяжини" (в изчистените рамки на класическия стих) трайно битува темата за хаотичната притегателност и необятна загадъчност на вселената, вписана в човешкия Аз и едновременно с това противостояща му с непостижимите си параметри във времево-пространствения си континуум. Мотивът за самотата и неспокойното търсачество пронизва творбите на всички равнища: смислово-културно, текстово-лингвистично, художествено-естетическо, идейно-емоционално и дори семиотично.

Кръгът на живота, симултанността на събитията, чувството за единение с вселената, съжителството на две изконно противоречиви категории като чудото и реалността, отстранената гледна точка: това са все проблеми, на които се акцентира в "Графики". Благодарение на богатите културни кодове, заложени още в самата техника на писане на автора, стиховете са изпълнени с изобилна асоциативност и отпращаемост към различни системи на тълкуване.

Образът на съвременния град, разигран в различни роли, и човекът, отчужден и търсещ зад абсурдността на думите път, който да отведе разбунтуваната му душа към свободата.

И накрая "В скоби" като някакъв друг, споделен вътрешен монолог Пламен Павлов изтъкава своето послание (плод на дълбоко осмислено лично домогване), че тайната на Живота се крие в неговата предвечност, случайност, чудност, че абсурдността на вещното се разпада пред скепсиса и откровението на бродещия дух. Дори на места проблясва тънка самоирония и тъга, разочарование от несбъднатото, въпросът дали да дръзнеш да се промениш, или не, дали светът е по-красив от другата страна на моста. И все пак мечтата се издига над страховете. Оказва се неприспособима към фалша на деня и намира своето поетично разрешение в желанието за "Полет", оригинално изведено от безсмъртната легенда за майстор Манол.

В крайна сметка стихосбирката на Пламен Павлов представлява още едно предизвикателство към изкушените от тълкуване на човешкия дух познавачи.

Българската литература

© 2001 Литературен форум