Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КултУра!

 

Евелина Иванова, Перник

 

По случай 1125 г. от рождението на свети Иван Рилски в Историческия музей - гр. Перник бе открита изложба "Образът на Иван Рилски във възрожденски щампи и икони" с мото: "Жезъл свой остави миру на знамение". Изложбата е осъществена с колективното сътрудничество между фондовете на Историческия музей - гр. Перник, Регионален исторически музей - гр. Кюстендил, Национален църковен историко-археологически музей - гр. София. Щампите са предоставени от РИМ - Кюстендил; иконите, кадилниците и две маслени копия на стенописи: от НЦИАМ - София; житията, кръстове, водосветни паници, мощехранителница, ключове от църковни врати и Бусинска керамика - от ИМ - Перник.

През XIII-XVI в. изображенията на светеца са ограничени около неговите култови средища: Рила, София и Търново. За първи път името на селището Перник се споменава в "Безименното житие на Иван Рилски"... През Възраждането (XIX в.) той е добре познат навсякъде по българските земи. Представители на различни възрожденски школи изписват, гравират и отпечатват образа му в стенописи, икони, щампи и мощехранителници. В Риломанастирските щампи от XVIII в. широко се популяризира култът към българския национален светец. Най-старата щампа, отпечатана в Рилския манастир, е гравирана от Лазар Икономович през 1791 г. във Виена, а през 1792 г. в Москва се гравира и втората щампа с пълния илюстриран цикъл на светеца. През XIX в. в Рилската щампарница образът на свети Иван Рилски и илюстрираното му житие се възпроизвеждат в многобройни редакции. Новото в композиционното решение на щампата от това време е изображението на величествената сграда на Рилския манастир заедно с образа на патрона му. В щампите намират отражение новите идеи на времето, изразяващи народолюбивите идеи на Възраждането, националното самочувствие и психологията на българина в желанието му да бъде свободен. Сред изложените щампи са: "Св. Иван Рилски и неговият манастир", 1866 г., Риломанастирска школа; "Успение на Св. Иван Рилски"; XIX в. - Тома Сидер; "Св. Иван Рилски", 1810 г. - Германски манастир; "Св. Иван Рилски и Св. Иван Богослов", 1822 г.; "Св. Иван Рилски", 1847 г. - Риломанастирска школа; "Св. Иван Рилски", 1870 г. от Георги Клинков.

През Възраждането изображението на благородния светец се появява много често в икони и стенописи. Изографисан е във всички параклиси на Рилския манастир. В Пернишко неговият образ се среща в църквата "Св. Архангел Михаил" с. Студена (1846), "Св. Спас", с. Старо село (1869), в с. Садовик, Погановския манастир и др. Най-старото му изображение е от XIV в. и се намира в Земенския манастир. Светецът доста често е изобразен със своите последователи: Прохор Пчински, Йоаким Осоговски, Гаврил Лесновски, а също и със своите патрони: Св. Йоан Богослов и Св. Йоан Кръстител. Сред изложените икони могат да се видят: "Св. Иван Рилски и племенникът му Св. Лука", XIX в., Захари Зограф; "Исус Христос, св. Иван Рилски и св. Теофил", XIX в., Захари Зограф. Много ценни и интересни са и двете маслени копия на стенописи: "Св. Иван Рилски" от Боянската църква (XIII в.), худ. Николай Ростовцев, 1934 г., и "Св. Иван Рилски" от Земенския манастир (XIV в.), худ. Николай Ростовцев - 1934 г.

Безценен източник за битието на светеца представляват неговите жития и многобройните църковни книги, част от които са представени на изложбата "Жития на светиите, написани на старославянски от святого Димитрия Ростовского, преведени на български от Н. Жеков", 1904 г. - от църквата в с. Друган; Жития за Свети Иван Рилски - изд. в Белград, 1836 г. (намерени при развалянето на Забуновата къща в Брезник); Миней - Киев, 1787 г. (църква в с. Долна Диканя); Апостол - Москва, 1708 г. (църква в с. Мещица); Тропар (Молитвеник) Киев - 1823 г. (с. Мещица); Псалтир - отпечатан в Русия 1864 г. - Билински манастир; Четвероевангелие от средата на XIX в.; Евангелие - Москва, 1718 г. (с. Църква). Освен това сред експонатите се намират и: Сребърен печат на цар Петър от X в., кръстове от църквата в с. Вукан от средата на XIX в., водосветни паници от 1908 г., Бусинска керамика, кадилница от Арбанаси - 1650 г. и други.

Изложбата ще продължи до 15.11.2001 г.

Галина Бояджиева, Велико Търново

"Абагар" излезе на новобългарски език. Автор на превода е доц. Кирил Кабакчиев от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Осъвремененият текст е текстът на фототипното Булонско издание, единственото от 15-те, запазени по света, във вид на руло. Оформлението на съдържанието, разположено върху 78 страници, на хартия герипт с воден знак и нестандартен формат, е на художника Кирил Калфов. Книгата е дело на издателско-полиграфическия комплекс "Абагар" във Велико Търново. Отпечатана е в тираж 300 броя, които няма да се продават, а ще се подаряват.

Първото фототипно издание на печатната книга е направено от руснака Кузмински през 1905 г. В България първото издание, също фототипно, е на Васил Пундев от 1926 г., 53 г. по-късно се появява фототипното издание на проф. Божидар Райков. Те обаче излизат с оригиналната езикова смесица от новобългарски, сърбохърватски елементи и черковнославянизми, които може да разчете само специалист. "Абагар" е сборник от молитви, съставени от никополския католически свещеник Филип Станиславов. Според енциклопедията на братя Данчови от 1936 г. в книгата има 4 цветни статийки, 20 молитви, един послепис, украсена е с 9 образа.

"Това е една книга със загадъчна история, една книга с битие, каквото всеки би могъл да си го пожелае", каза при представянето на "Абагар" отговорният редактор на изданието проф. д-р Иван Радев. Според литературоведа тя е интересното, голямото явление на книжовния живот на XVII век, но много по-интересна е личността на нейния автор Филип Станиславов. Въпреки че Станиславов е представител на т.нар. католическа пропаганда, той се обозначава като епископ на Велика България, отбелязва, че книгата е предназначена за неговия български народ, а това е чисто паисиевска конструкция от по-късно време, анализира проф. Радев. Сравнен като фигура, поведение и манталитет, като тип реализация Филип Станиславов спокойно може да влезе в пантеона на българските будители, защото да си будител, не значи само да си поклонник на книгата, на словото, на знанието, но значи да си революционер, реформатор не с пушка, а със слово, не с пищови, а с текстове, обобщи мисионерския дух на епископа проф. Иван Радев.

Паметен знак на Христо Нурков бе поставен в алеята "Творци на България" във Велико Търново. Това е третата паметна плоча в своеобразния музей на открито, разположен на Боруна. Първите две са на арх. Никола Николов и на художника Иван Христов. Знакът е изработен върху камък от червен риолит, донесен от Пещерско. Автор на идейния проект и на текста е скулпторът Панайот Димитров–Понката.

"На разпаления родолюбец Христо Нурков. Сътворител и деятел на музейната култура в старопрестолний Царевград Търнов", гласи посланието за бъдните поколения, изписано върху камъка.

В града на Янтра няма туристическо място, което да не се свързва с името на Христо Нурков. Повече от 20 г. той ръководи Окръжния исторически музей. През 70-те и началото на 80-те години създава една от най-големите музейни мрежи в региона с близо 60 музейни резервата. Малцина знаят, че идейната концепция за аудиовизуалния спектакъл "Звук и светлина" е авторска разработка на Христо Нурков. Най-голямата в страната музейна лаборатория за консервация и реставрация, както и най-голямата у нас сбрика от икони също са негово дело. Интелигентен, с мащабно и перспективно мислене, Нурков налага и успешно защитава разкриването на великотърновския филиал на Археологическия музей при БАН.

Българската литература

© 2001 Литературен форум