Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Джентълмени, първичните реакции ви издават

Със звездата на bTV Робин Кафалиев разговаря Емил Славов

 

* Звездата на bTV e кръстен на Кристофър Робин, приятеля на Мечо Пух.

* Предаването "Най-смешните животни на планетата" е сред най-гледаните.

* Вместо да вдигнеш триетажна къща, купи си кола и тръгни да опознаваш света.

 

Робин, Рени и РожеСтранното му име ме кара да мисля, че е псевдоним, измислен под влияние на закъсняла юношеска симпатия към Робин Худ. Обаче не! По паспорт водещият на популярното телевизионно предаване на bTV "Най-смешните животни на планетата" си е Робин Кафалиев.

Родителите му го кръстили на Кристофър Робин, приятеля на Мечо Пух. Някога вкъщи имали старо издание с хубави илюстрации на "Мечо Пух". Когато Робин Кафалиев се родил, бил миловидно, симпатично хлапе и много приличал на Кристофър Робин от книжката. И този Робин от книжката, който всъщност е син на писателя Александър Милн, се сдобил с адаш в България.

Що се отнася до фамилното му име, то не произхожда от "кафа", което на пловдивски жаргон значи "писна ми", "дойде ми до гуша", а е старо родово име. Идва от "кафалъ", което значи бесен, щурав. Измежду праотците на Робин доста хора участвали в националноосвободителните движения на Балканите. Според водещия били "малко бесни", та затова им викали Кафалиите.

Това, че някои слагат ударението на първото "а" в Кафалиев, а не върху "и"-то, както било редно, не смущава звездата на bTV, но му е неприятно, че дори в дипломата за завършване на висшето му театрално образование го сбъркали. Инак е свикнал да получава писма, адресирани до: "Капалиев, Каталиев, Кадалиев, Кандалиев".

Емил Славов: Всъщност не са ли хората най-смешните животни на планетата?

Робин Кафалиев: Така мисля и аз. Винаги търся аналогия между животните и хората - в най-общия смисъл на думата. Човек, колкото и да си слага маска, колкото и да се съобразява с всички условности, се издава, без да се усеща, чрез първичните си реакции. А те са много близки до животинските. Точно на това залагаме - търсим в поведението на животните онова, което е общо с поведението на хората.

Самият Робин имал куче, френска булонка. Изпълнявало много команди и доживяло до патриаршеска за кучетата възраст - 15 години. Сега се изкушавал да си вземе маймунка, но климатът у нас не бил подходящ и не искал да рискува.

Съпругата му Ренета, която той нарича Рени, имала котка. Те двамата, заедно със сина им - три-годишния Роже - живеят в кв. "Лозенец". В стая, хол и кухня. Под наем. Малкият Роже, на галено Рожко, го гледат двете баби. Редуват се, защото и Робин, и Рени са телевизионери и работят на пълни обороти. Общото между тримата е, че имената им започват с "Р", че си падат по франкофонството и че са много приказливи. Най-бъбрив е Рожко, защото е най-любопитен. Освен това и тримата не се комплексират от факта, че живеят под наем.

Р.К.: За да направиш жилище, е необходима голяма инвестиция. Според мен и жена ми да имаш собствено жилище е психологическо българско наследство. По-голямата част от хората по света живеят под наем. За съжаление в България не са достатъчно стабилни наемодателските отношения.

По-добре е парите, вместо за жилище, да похарчиш за пътувания. Светът е толкова широк и разнообразен, че не си заслужава да се затвориш в черупката си и единственото ти удоволствие да бъде футболният мач по телевизията или ракийката на "блага" приказка със съседа.

Често ходим по планините. Ако не усетиш земята под себе си, живееш като дърво без корен или по-точно - като виртуален персонаж. Държим да имаме хубава кола - не луксозна, а здрава, т.е. да е винаги в движение.

Е.С.: Каква философия си взел от света на животните.

Р.К.: Това е философията за мярката. Животните имат чувство за мярка. Ние, хората - нямаме. А който умее да владее мярката - всичко владее. Това е много сериозен проблем на съвремието - често се минава мярката, независимо дали става въпрос за ядене, за разговори, за печалба, за удоволствия, за гняв. Едно куче може да е много любвеобилно, но то няма да нарани никого с прекомерната си любов. Хищник може да нападне друго животно, но няма да бъде заради самото нападение, а за да се нахрани. Може би цивилизацията е виновна, че сме загубили тази мярка. И то е защото лакомията - в пряк и преносен смисъл - най-много е развита у човека.

Трябва да намерим някакъв начин да се контролираме и да си даваме сметка кога да спрем.

Е.С.: Притесняват ли ви приятели с ходатайства да се излъчат видеозаписи на домашните им любимци?

Р.К.: Обаждат се и близки, и далечни познати, но не за ходатайство. Получавам и писма, в които зрители ми описват цели случки с техни животни - така направила кравата, онака направило прасето. Елате да ги снимаме. А ние, за съжаление, нямаме свободна камера. Много ми е мъчно, че все още стандартът у нас не позволява на всяко семейство да има фотокамера, с която да направи записи. Преди 40-50 години във всеки дом имаше фотоапарат, дано скоро във всеки дом да има фотокамера. Все пак много хора ни изпращат материали с хубави домашни животни, които просто изглеждат добре пред камера и с това въпросът се изчерпва. В повечето случаи стопанинът е режисирал цялата сценка, но аз лично предпочитам нережисираните работи. Защото са по-естествени и по-близки до реалния неподправен живот.

Е.С.:Защо липсват водни животни в шоуто?

Р.К.: Защото те слабо се поддават на дресировка. Освен това под вода трудно се снима. В "Най-смешните животни на планетата" включваме от време на време кадри с водни обитатели. Например делфини, които най-неочаквано те изпръскват.

Робин сам пише текста на своите телевизионни коментари. Не е писател, нито се увлича по есеистиката. По професия е актьор, но дълги години е водил хумористични предавания по радиото. Сигурно тогава си е изработил чувството за тънък хумор. Но тирантите и папийонката са се появили по-късно. Без тях не се поаявява на екрана.

Р.К.: Честно казано, в живота не нося тиранти и папийонка. Те са ми нещо като имидж. На официални събития съм ходил с папийонки, но не и с тиранти, защото обличам сако и те просто не са нужни.

После ме уверява, че с Гарелов и с Тодор Колев не си разменят тирантите. Но го казва през смях и заради това много не му вярвам.

През целия разговор наблюдавам драскотината на челото му. Не се сдържам и го питам дали тя е от куче или от някоя котка с маникюр. Казва, че драскотината я имал още от трети клас - получил я при едно беснеене със съучениците си в междучасие. Изфраскал се здравата в радиатора. Понеже забелязва, че не му вярвам, допълва:

Р.К.: Още тогава съм оправдавал фамилното си име Кафалиев - т.е. бесен.

Българската литература

© 2001 Литературен форум