Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Светослав Лучников

Кризата на световната култура

 

Културата е съвкупност от познания за околната среда и открити чрез тях възможности и средства за нейното използване в човешкия живот. Културата е надмогване на вроденото поведение на човека. Тя е натрупан опит, който не се наследява, а се предава от поколение на поколение в утробата на обществото като непрекъснато се разширява и обогатява.

Но културата е и пресътворяване на самия човек в неговото социално битие. Усещане, възприемане и прочувстване на себе си между останалите хора и в света. Чрез нея именно обикновеното животно става социално - зоон политикон. Но не напълно. Под придобитото чрез внушение и възпитание културно поведение винаги напира първичната същност на животното. В този именно смисъл трябва да се разбира определението на Кант за "несоциалната социалност" на човека.

Създаването, съхраняването и развитието на социалното битие е сложен и все още неразгадан процес. Започвайки с първобитните повели и запрети (така наречените "табу"), преминавайки през обредите за встъпване в една религия (кръщене, обрязване и други подобни), после през особено пластичните брачни и погребални ритуали, за да стигнем до полагането на тържествени клетви пред знамена и други обществени символи, този процес е свързан винаги с дълбоки подсъзнателни внушения. Той е по някакъв начин сакрализиран в смисъла, който Мишел Мос влага в това понятие. Същото важи, разбира се, и за морала въобще като универсален кодекс за обществено поведение.

Ирационалното мотивиране е особено очевидно при онези безбройни правила за поведение, наричани обикновено "конвенционални", между които на първо място стои модата. Те налагат почти неотразимо своето спазване чрез масова сугестия и мимикрия. Това именно ирационално въздействие обяснява успеха и на рекламата, и на масовата политическа пропаганда.

Ролята на изкуството в социалното възпитание е огромна и неоспорима. Доколкото притежава магическата сила за непосредствено ирационално внушение, то определя до голяма степен самоусещането и самочувствието на човека. Поезията, музиката, танцът, архитектурата, живописта и скулптурата, свързани от самото си появяване с религията, са могъщи средства за изграждане и поддържане на ирационалните отношения на хората както помежду им, така и към обществото.

В теократичните общества от египетски тип огромните храмове, пирамиди, сфинксове и други чудовища внушават на отделния човек неговото нищожество. Напротив, в цивилизованите общества боговете са очовечени. А с това и хората са обожествени. Олимпийците се любят с простосмъртни. Обичат се и се ненавиждат. Помагат си и си причиняват зло. Така човекът от обезличена съставка на колектива се превръща в индивид със собствено значение. По това именно цивилизованото общество се различава от варварското. Цивилизовано е обществото на граждани (cives) – хора с признати лични права и задължения.

Съвсем не е случайно, че поставянето на човека с всички сложни и многообразни проблеми на неговото загадъчно същество в центъра на всички изкуства е характерно за цивилизования свят. Разкрепостяването на индивида увеличава неговите проблеми, а задълбоченото и многостранно вникване в тези проблеми разширява още повече неговото разкрепостяване. По този път се стига до една критична точка, когато съзнателното разкрепостяване вече взривява всички създадени през вековете ирационални връзки между хората. Обществото се лишава от спойката на своята дълбока подсъзнателна структура и се атомизира. Настъпва цялостно отчуждение и морален хаос.

Съвременният свят се характеризира с глобализирането на една неимоверно развита, материална култура. Казват, че повече от 90 % от продуктите, които ползва модерният човек, не са били познати на неговите предци само преди стотина години. Електрическото осветление, електрическите уреди, автомобилите, самолетите, радиото, обикновените и мобилните телефони, телевизията, компютрите, бетонът, асфалтът, пластмасите, изкуствените тъкани и другите най-разнообразни произведения на битовата химия днес са достъпни за по-голямата част от жителите на планетата.

Глобализирането на материалната култура обаче не води, или не води достатъчно, до глобализиране на духовната. Светът продължава да бъде разделен не само на няколко основни културни общности: християнска, ислямска, будистка, индуистка, китайска, но и на много техни национални превъплъщения, всяко от които има решаващо значение за създаването и съхраняването на традиционната им ирационална социална структура. Кризата в съвременната световна култура се проявява двояко. От една страна, тя се дължи на по-голямото или по-малко ерозиране на всяка културна система сама за себе си. От друга страна, обаче, тя е предизвикана от сблъсъка между различните системи.

Безспорно доминиращата западна цивилизация предизвиква и катализира ерозирането на останалите. И те инстинктивно трябва да се противопоставят на нейното влияние, ако искат да оцелеят. Защото здравата ирационална спойка между индивида и обществото е все още достатъчно силна в източните култури и особено в исляма. Те изпитват ужас от социалния вакуум, към който ги тласка нейното разпадане. Там човекът, започнал да се осъзнава като индивид, изпитва истински екзистенциален страх от опасността да изгуби своето дълбоко ирационално вкореняване в колектива. Ето от къде идва патологичната ненавист на правоверните ислямисти към "Сатанинските" строфи на Рушди!

Западът вече не може да създаде и най-вече да мултиплицира не само явлението "камикадзе", но и социалната атмосфера, в която то се ражда! И западният човек обаче, лишен от своите ирационални корени, също живее в постоянно безпокойство (angoise). Това е онзи страх от свободата, предугаден още от Достоевски, който присъства и в мирозрението на модерните екзистенциалисти.

Как се стигна дотук? Началото на новата философия е поставено от Декарт (1596-1656) с неговата прочута максима cogito ergo sum (мисля следователно съществувам). За втори път в историята на Запада след елинския софист Протагорас човешкият разум е въздигнат в основен критерий за разбирането на света. Огромните успехи в опознаването и овладяването на околната среда довеждат този разум до главозамайваща самонадеяност. Той си въобразява, че по същия рационален начин, по който се самооблъщава, че е разгадал природата, ще успее не само да разбере но и да преустрои своя обществен живот.

Школата на естествено право учи, че традиционните правни системи трябва да отстъпят мястото си на нов правен ред, изграден от разума съобразно с естествения ред на нещата, с природата, такава, разбира се, каквато той я схваща. Обществото трябва да се организира рационално чрез свободно приет обществен договор.

Френската революция е първият грандиозен опит за рационално устройство на обществото. Не случайно разумът (La Raison) е върховно божество в революционната религия на Робеспиер! Октомврийската революция е вторият. Обществата обаче не приемат предлаганите им рационални проекти, и те трябва да им бъдат налагани насила. Затова и двете велики революции завършват с тирания!

Няма никакво съмнение, че рационализирането на управлението има неоценим принос за подобряване на организацията на обществения живот. Не само за усъвършенстване техниката на масовото обслужване, без която съвременният градски живот е немислим, но и за успешното и справедливо разрешаване на все по-сложните битови и социални проблеми. То изиграва решителна роля за невероятния бум на човешката популация. Не трябва да се забравя, че броят на хората, почти неизменен векове наред, през последните 250 години се увеличава от 800 милиона на 6 милиарда!

Но... Разумът отива твърде далеч и скоро преминава критичната точка, за която говорихме по-горе. В основата на модерната етика заляга утилитаристичната теория на Бентам – добро е полезното, лошо е вредното, която скоро се вулгализира като "полезно" се заменя с "приятно", а "вредно" с "неприятно". Така се открива пътят за стремглаво и неудържимо преминаване към едно общество, в което ползата и удоволствието са върховни блага. Независимо дали самите те, или начините за постигането им, отговарят на неотменимите изисквания на биологичната същност на човека и дали съответстват на хилядолетните правила, които са се създали спонтанно за уреждане на отношенията на хората, повече или по-малко съобразно с тази същност.

Интересно е, че интелектуалното и битово прогласяване и осъществяване на индивидуалния бунт срещу традиционния морал става първо в Англия - страната, най-малко засегната от опитите за революционно преустройство на обществото! Спомнете си за кръга на Байрон и Шели, за Спенсер, за Джон Стюарт Мил-младши, за Оскар Уайлд, за хипитата и битълсите, а защо не и за лейди Даяна! Дали консерватизмът в обществения ред не се компенсира със свърхлиберализиране на нравствения?

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум