Литературен форум  

Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Ako ви съставят акт

 

И така, вече ви е съставен акт. Оттук производството върви по Закон за административните нарушения и наказания. Опитът показва, че обикновено администрацията не умее да съставя грамотно актове, нито наказателни постановления въз основа на тези актове. (С акта се установява нарушението, с наказателното постановление се налага наказанието за него.) Така че районният съд масово ги отменя. Най-неграмотни актове съставят полицаите. По-неграмотни от тях са само контрольорите в градския транспорт. Което означава, че вероятно глобата ще бъде отменена. (Между другото, хубавото на Закона за административните нарушения и наказания е, че първо се установява дали трябва да платиш и едва после – евентуално - плащаш. Друго е при Данъчно-процесуалния кодекс – там първо плащаш, после обжалваш. Ако обжалването е успешно при втория, може би ще ви върнат парите.)

Разбира се, адвокатското възнаграждение, което ще платите, ще бъде поне 40 лева. Плащате 40 сигурно, за да не платите 40 евентуално. Тоест, дотук така и така губите поне 40 лева. Такса за подаване на жалбата срещу наказателното постановление не се внася.

Сега идва любопитното. Делото за отмяна на глобата не е гражданско, а е административно­-наказателно. Което означава, че не се присъждат разноски. При гражданските дела загубилият плаща съдебните разноски на страната, която е спечелила. При наказателните и административно-наказателните загубилият – ако е администрацията – не плаща нищо на оправдания. ("Оправдания", защото преди отмяната на наказателното постановление е бил обвинен в извършване на административно нарушение.) Тоест, градският транспорт може сутрин, обед и вечер да ви съставя по един впоследствие отменян от съда, тоест незаконен, акт. А няма да плати парите, отишли за адвокат. Съответно, сутрин, обед и вечер вие ще трябва да плащате по 40 лева. Това е така, понеже по въпроса за разноските Законът за административните нарушения и наказания мълчи. Същият казва, че за неуредените случаи се прилага не Наказателно-процесуалният кодекс. А последният също мълчи по въпроса за разноските, които обвиняемият е направил, ако се окаже, че не е бил виновен. Не се прилага Гражданският процесуален кодекс, който така сполучливо урежда разноските при гражданските дела. (Там предизвикалият незаконно делото плаща. Когато е налице отменено от съда наказателно постановление, налице е всъщност незаконно наказателно постановление. Тоест, градският транспорт е причинил незаконно едно дело. Но – понеже делото не е гражданско – транспортът не плаща.) Откъде идва тази дупка в законодателството или – както казват правистите – тази празнина в правото? Гражданското ни законодателство е добро, понеже е преписано от западното още по времето на социализма. Преписвано е оттам и преди Девети септември. Наказателното обаче е социалистическо творение. Хем е правено в България, хем под съветско влияние. Няма как да бъде сполучливо. България е страна на розите, а не на кодексите. СССР пък правеше добри ракети, но не добри закони. Обаче тъкмо този недостатък в случая е преимущество. Понеже щом въпросът с разноските не може да бъде уреден в рамките на производството за отмяна на глобата, той трябва да бъде уреден в едно отделно производство. И тук на помощ отново ни идва непозволеното увреждане. Завеждате ново дело, за разноските от първото. Този път гражданско. Тезата е, че незаконното наказателно постановление е причинило първото дело. А то пък ни е причинило имуществени вреди в размер на 40 лева. Те са парите, които сме платили в първото за адвокат.

Когато става дума само за 40 лева, не се усмихвайте снизходително. Толкова са те на входа. На изхода сумата като нищо ще надхвърли 400 и – понеже делото е вече гражданско – ще ги поеме причинилият имуществената вреда. Как ще станат 400? Първо 15 лева държавна такса. После ново възнаграждение за адвокат. Минимум по 40 лева на инстанция. Но може и по 100. А инстанциите са три. После е изпълнителното производство. В него всички разноски са за сметка на длъжника. Нов хонорар за адвокат. Няма пречка да бъде 200 лева. Или 300. Това обаче е минимумът. Можем да искаме призоваване на свидетели. Също експертиза – за изчисляване на лихвите върху сумата от 40 лева. А една експертиза е минимум 50 лева. И така нататък. В крайна сметка ще се окажете първият българин, осъдил градския транспорт за това, че се е возил без билет. Срокът за предявяване на иска е 5 години от датата, на която сте платили адвокатското възнаграждение за първото дело.

Всъщност, строго погледнато, вие няма да съдите градския транспорт, а Столична община. Защото административно-наказателното дело пред районния съд се води срещу наказателното постановление, а не срещу акта. Постановлението го издава някой от заместниците на Софиянски. Съответно, гражданското дело ще бъде срещу Столична община, а не срещу Столична компания за градски транспорт. Но това е подробност, която ще убегне на журналистите. И на изтерзаните от парното и градския транспорт.

Второто, гражданското, дело ще бъде нетипично, но като доказване елементарно. Нетипично, понеже никой не си прави труда да води такива дела. Елементарно, понеже няма нужда от свидетели и експертизи. Вредите се установяват само с документи. И то с такива, върху чиято достоверност трудно може да се спори. Не може да се спори и по размера. Ако не поискате експертиза за изчисляване на лихвите (тоест, ако не поискате лихви), всичко може да мине в едно-единствено заседание.

Българската литература

© 2001 Литературен форум