Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Евелина Иванова

Грешникът

 

Любен Станев. "Един обаятелен грешник"Любен Станев. "Един обаятелен грешник". ИК "Иван Вазов". С., 2001.

 

Романът "Един обаятелен грешник" е последният от сагата за пловдивския род Салабашеви. Самият факт, че Станев използва за писане такова обемно повествователно поле, говори за интереса му към разгръщане на човешките характери в развитие. Идеята за приемствеността между поколенията в социокултурен, философско-исторически и психологическо-емоционален план е базисната подплата на художественото повествование. Променящите се човешки взаимоотношения на фона на променящото се време. Темата на екзистенциалния избор на индивида е пряко свързана не само със собствената му културна идентификация, но и със социално-обществената му интеграция в йерархията на житейските ценности.

Вечното търсачество, съмнението, излъганите надежди, осъществените мечти, подмяната на едни морални стойности с други, личните способности и пътищата, по които биха могли да се разгънат (или да не се разгънат) в зависимост от обстоятелствата, (не)възможността да се надмогне егото, проблемът с желанието да рискуваш и да промениш нещо, отчаянието, доверието, приятелството и любовта във всичките й възможни смисли. Това са въпросите, които движат сюжета и творят конфликтността в романното действие. Романът гради не само множество евристични диалози вътре в себе си, но и непрекъснато комуникира с другата гледна точка: в случая с произволно избран читател.

Любен Станев отново залага на страната на доброто и то най-накрая възтържествува, но след като е дълбоко изстрадано и преосмислено.

Но в съзнанието остава и един резонен въпрос. Напълно ли заздравяват болките и какво ги кара да отстъпват назад или пък да се усилват фатално? Какво тласка хората към една или друга постъпка? Съдбата ли направлява тях, или те нея? И защо понякога човешкото удовлетворение струва толкова скъпо?

Дано всеки един от нас намери по свой начин истината за себе си.

Българската литература

© 2001 Литературен форум