Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Евдокия Пенкова

Напитката на боговете

 

Йордан Русков. "Нектар от доброта".  Изд. ателие "Аб". С., 2001.В навечерието на своята 75-годишнина Йордан Русков поднесе на своите почитатели и на ценителите на поетическото слово една стихосбирка, озарена от неговия мъдър поглед към живота и хуманистично светоусещане. Онези, за които той е преди всичко творецът, опълчил се срещу съветската агресия спрямо унгарския народ, вероятно ще бъдат изненадани. Само две стихотворения - "Прости й, Господи!" и "Досие" свидетелстват за преживяното от него. Те напомнят на читателя, че за да бъде миналото в услуга на настоящето, не бива да приемаме забравата. И след като с мемоарната си книга "Цветя на злото. Из хербариума на ДС" Йордан Русков осветли обстойно годините на изпитание, сега неговите послания изграждат един по-различен свят. Самото заглавие - "Нектар от доброта" - съдържа асоциация за напитката на боговете и ни подготвя да възприемем поетически мисли и внушения, скъпи на човешката душа.

Стихотворенията са вдъхновени от един вътрешен източник на любовта и добротата. Неговите основания откриваме още в първата творба "Висина". Разлистването на дните в "обратен ред до пролетта житейска" отвежда до онази "светла нощ" от ранното детство, в която полетът към звездите се увенчава с досег до Господ и кристалната "синьо-звездна" чаша с "нектар от доброта". Сиянието на доброто като смисъл и цел на битието, като божие послание и благодат е лайтмотивът на книгата.

Първият цикъл, "Живот зад мен", има характер на равносметка, неизбежна за поета през това десетилетие, в което той има възможност след години мълчание, наложено от тоталитарната власт, да обгърне неумолимия ход на времето и да потърси непреходните стойности и прозрения на своя нелек живот. Откриваме прекрасни посвещения на близките и сродни души, между които, редом с брата и приятелите, е и знаменитият Шагал - "евреинът от Витебск, скиталец по света". Именно неговото изкуство дава удовлетворение на поета от превъзмогването на "разкъсаните човешки връзки", от намереното отново духовно родство между хората и на "изкуството с човечността". Защото единствено духовните ценности вълнуват Йордан Русков. Те пораждат изящното стихотворение "Рак" - едно напомняне, че всичко в нашия свят се нуждае от любов. Ако пътят на поета е белязан от страданието:

Четирите посоки на света -

казарма, болница, затвор и гробища -

познавам (без последната напълно...),

а самооценката носи горчив самоукор:

Сърцето си, съзнавам, претоварвах

с любов и ревност, с болка и тъга,

със състрадание и себеупрек,

то спасителният изход е открит и въплътен в един прекрасен образ - "градината на любовта" като възвишен израз на доброто и нежността, на просветлената човешка душа.

Вторият цикъл е назован неутрално - "Размисли". Откритието тук е оригиналният подход, неочакваният поглед, интересът към мига, към простите неща, които прерастват в художествена проекция на свободата и на необходимостта да се съхрани светлината на живота. Един от символите на изтичащото време - пясъчният часовник - помага на Й. Русков да зададе терзаещите го въпроси:

Стъклената колба е присвита

по средата с тънка, тънка шийка,

като че пространството е хванато

от самия Сатана за гърлото -

времето по-бавно да тече...

За кого? За този ли щастливец,

който сладко дъвче свойто щастие?

За кого? За роба ли, подложен

на неумолими изтезания?

За кого? За безнадеждно болния

с непосилни за човек страдания?

Или песъчинките-секунди

ще отмерят още малко време

за затворника, очакващ смърт?...

"Съдбовно" е вълнуващо преоткриване на сякаш вече познати и изречени истини, а "Сюрреалистична парабола" е игрово превъплъщение на проблема творец - слава, утвърден в прочутата сентенция. Необичаен и различен поглед към света откриваме в "Апокалиптичен фрагмент" и "Трима самотници, без да се броя аз". Асоциативното съграждане е своеобразен призив към нашите естетически възприятия да ценят новото и неповторимото.

Третият цикъл - "Пантеон" - увековечава имена, пред които Йордан Русков благоговее, които превръща в морално мерило - от Апостола Левски през апостола Волов и героите на "онзи вечно паметен Април" до едни от великите демократи на отминалия век - Никола Петков и Александър Николов (Сашо Сладура) - трагична жертва на страшното време на жестоки репресии. Предизвикателство за всеки творец е да се обърне към вечната тема България.

И накрая, поетическият изказ е многообразен, тъй като пресъздава както интимно изстрадани внушения, така и послания към съвестта, свързани с национални ценности. Личното пространство е съчетано с прозрения за великата и страдална българска участ, миговете на делника се редуват с мигове на философска съсредоточеност.

"Нектар от доброта" доказва отчетливия път на Йордан Русков в изкуството. Честен и последователен творец, отстоявал своите демократични убеждения с цената на собствената си свобода, запазил правото на вътрешна съпротива в години на насилие и фалшиви ценности. И днес, когато правим мъчителните стъпки към изявите на истинската демокрация, Йордан Русков удивлява със своята морална устойчивост и творчески достижения.

Българската литература

© 2001 Литературен форум