Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иво Рафаилов

Началото на Юдит

 

Предвидимият край

ами, тя ме гледаше в очите

и твърдеше, че е лесно
да се радваш на предлаганата обич.

твъдеше още, че с радост
би лежала
до добър писател и ми

обясни как вижда,
че писателите са втренчени
в смъртта и

накрая бръкна в моята чаша
и каза: ще изям тази маслина.

направи го бавно,

за да видя
какво е

когато

муха се намърдва
в алена рана.


***
Зад очите паркът отстъпва
на квартал с много
пресечки. Аз съм голям.
Мога да кажа, че Юдит е навсякъде


Юдит гледана отдалеч

Топките на дупето й
са като играчки на малко дете.

Само след малко наблюдавам
в парка деца да задържат света
с меки, прозрачни ръце –

толкова крехки, те сякаш са
стръкчета трева по одеяло,
под което Юдит сдържа дъха си.

Преструва се, че я няма.
Не иска да я закачам, но тя е с децата,
клокочи в щастливото бъбрене –

с него догонват изпуснатите си топки.
Ето – отдалечават се – ситни юмручета
увличат равновесието.

Вече ги прегръщаме,
смях и целувки – те се отдават –
не успяваме да ги глътнем.

Така са измислени топките –
еластични и здрави –
млечните зъби да точим на тях.

Просълзявам се и се сещам
за топките, които изгубих
като хлапак, залисан в дрибъла.

Стреснат долавям гласа
на бащите "Да поиграем на футбол!"
Те вече загряват.

Предусетила опасността Юдит също я няма.


С Юдит устройваме забава

Да, атмосферата дължим на Юдит.
Питат къде е, но несъмнено вече са чули –

наобграждат ме като жертва
с тържествените жестове на своите чаши –

любопитстват,
сами си го търсят.

Подканят ме – снизходителните им длани
приемат формата на раменете, веднага я губят –

въздухът кипи от движения –
съща игра на батут, но това

сега е моята песен.
Някой се включва с въпроса

не се ли чувствам така
сякаш част от мен е умряла

и едва ли има предвид само това,
че съм мъртво пиян.

Да, точно така е. Изглеждам така.
Веднъж ме погледнала,

а отсреща вече се сбогувал баща й.
Продължавам сякаш на себе си:

Невада, минавало полунощ.
В градчето Или двама

латиноамериканци разстрелват
смяната на бензиностанцията,

също и шофьора
зареждащ по това време.

Вземат парите от касата,
а сградата дават на огъня.

Отпрашват към Вегас
с открадната, бърза кола,

(предполага се, че оттам
са се прицелвали в Мексикали –

били са премислили всичко)
но ченгетата ги спират

още преди щатската граница.
Действието се развива светкавично,

слънцето не се е показало –
без много церемонии ги застрелват.

Едва вчера сме го разбрали,
но е станало преди месец.

От толкова време Юдит е със мен –
излишно добавям – да, баща й е случайната жертва,

с неговата кола са се пробвали.
През склопените клепки долавям –

след изстрелите стаята е утихнала.
По-мъртъв съм от действителността.

Оглеждам се – и с другите е така –
в пламъците вечерта се разгаря.

Наливаме си още –
поемаме бързешката към свои укрития,

но развръзката ни застига.

Сутринта: изстинал на пода,
възрадван разбирам –

изкушението й не ме е напуснало!


Гърбът на Юдит

Виждам го –
тънък бич е –

недохранена кучка, излинива
далеч от лицето ми,

но ме привлича. Цепи напред,
бърз като вятър. Изтървавам дъха си.

Закован съм на тротоара.
Като предупредителен клаксон е:

"Не се бъркай! Спазвай дистанция!"
Запазвам присъствие, но едва това

ме разтърсва. Разбирам,
сякаш на гърба й говоря, но знам,

че съм силен и мога да го направя.

Започвам на чисто. Поглеждам го пак –
той е прозрачен – стена от пръски,

която бута бързоходен катер.
През нея се вижда другата територия –

там ще бъдем след малко,
но сега тя е спряла

пред една витрина –
отразена гледката блуждае

като торба, гонена от вятъра –
надута от онова, което виждам в нея.

Ами да,

аз съм излязъл за утринните покупки,
смятам да изненадам Юдит с тях.


Линиите по лицето на Юдит

Виждам –
думите се състоят от букви,

а те са изградени от линии
с начало и край.

Чета й от Бернар Ноел
"Думите предхождат края!"

Длани лягат върху лицето на Юдит.
Не мога да видя какво е отдолу.

Аз ли лежа върху лицето й?

Тук пише, Юдит, че ще си с мен до края!


Избавленито на Юдит

Бикините на Мери са червени
и предполагат занимания с езика;
тя обаче предпочита да ме види
как си точа зъбите.

Изцяло като за месо
е усещането при Андреа –
нейните са лентички
и сякаш нямат свое тяло.

Губя интерес от Силвия –
влязла в моя слип –
наперена е –
знае всичко за играта.

Крис не носи гащи
и дори не си купува –
излиза, че се кефи повече,
когато е сама.

А как е при Юдит?
Такива не съм виждал –

Зарязани под слънце,
удрящо в главата.

Каква находка!

На пясъка са,
още влажни,

почти удавени,
смачкани на топка –

те са като перла в мида,
нова перла в броеница,

перлата поанта –
ей сега ще я извадя!

Тази перла във пищялка!

Българската литература

© 2001 Литературен форум