Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кристоф Кун

 

 

Литературните общества в Германия имат стара традиция. Литературният кръг “Фридрих Бьодекер”, носещ името на библиотекар от Хановер, има свои групи из цяла Германия. След промяната през 1989 г. в Магдебург, провинция Саксония-Анхалт, също се създава такъв литературен кръг. Целите му са популяризиране на литературата в училищата и стимулиране на личното литературно творчество на ученици. Писателите, членуващи в него, се грижат и за издирване и съхранение на литературни архиви, издават юбилейни литературни листове, провеждат четения, обсъждане на книги. В дейността си получават материална подкрепа и от общински и от държавни власти. Представителите на литературния кръг “Фридрих Бьодекер” гостуваха на писателите в Пловдив и любезно предоставиха свои произведения за представяне пред читателската аудитория на вестник “Литературен форум”.

Кристоф Кун е роден 1951 г. в Дрезден, следва очна оптика и литература. От 1989 г. свободен писател. Член на Съюза на писателите и на писателската група в Саксония-Анхалт, издал е книги с разкази, стихове, есета.

 

***

1 ела в зеленото, приятелю,
по дървесния път
да видим как са дърветата


2 мъртъв клон пред прозореца
охка и стене,
скърца тихо през сънищата
призрачно като крадец в замък
все пак мъртвият клон напомня за живота
и дървото зеленее като в гняв


3 едно дърво, отхвърлящо мъртвите клони,
хвърлящо ги, не като скитник
тоягата или бастуна,
а като изследовател на пространството,
който прави нови скици върху старите


4 кестенът носи шутовска дреха
робата на мъдрите –
дързост във всичко зелено
сам горящ вика огън
скоро пламва паркът


5 гълъби
подвижни застинали
разкъсвани от буря
сочещи посока
и при липса на вятър
и при променлив вятър
не в равновесие
нестоящи мирно
но дълбоко укоренени
гълъби
не бягат от вятъра
а бягат след него


6 през нощта избухнаха дърветата
учат се в училището на дърветата на съпротива
окупират голата магистрала
играят на дръвче премести се
танцуват под птичия концерт


7 какво да се говори с дърветата
пред къщата брат ми влиза
шепнещ
зелената светлина в стаята
е изключена


8 дървото вече го няма
пред прозореца,
зелената планина за птици,
големият инструмент
от четири сутринта
чак до синия час,
клопка за вятъра клопка за погледа
а какво да започна аз,
къде да оставя
очите ми да пасат
видимостта
е безсмислено далечна.

Бележка и превод от немски: Кристин Юрукова

Българската литература

© 2001 Литературен форум