Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

Евелина Иванова,
Перник

 

На 7.11.2001 г. в гр. Перник гостува Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Беше представена драмата на Петър Атанасов "Църква за вълци", постановка и сценография - Пламен Панев. С участието на известните и обичани в Благоевград актьори: Андраш Качалиев, Юлия Дживджорска, Николай Калчев, Жанет Керанова, Маруся Кацарска, Румен Попкостадинов, Соня Дюлгерова, Иван Симеонов, Александър Ильов, Албена Чобанова и малката Поли Караджова.

Драмата силно развълнува публиката. Защо ли? Отговорът е прост. Докосна душите, подръпна невидимите нишки и ...чудото стана. Защото силното въздействие винаги покорява. Буди въпроси, разбулва пластове съзнание, тревожи. Защото съвременният свят е объркан и трагичен и в него "човеците се ръфат като вълци, а вълците ходят на църква."

Една впечатляваща и болезнена метафора на общуването между хората, снето в рамките на такава изконно близка категория, каквато е родният дом. Притиснати от жестокото ежедневие, отчуждени, живеещи без обич, без принципи, без мечти, членовете на семейството са си станали абсурдно непознати. В настръхналите диалози сякаш зейват пукнатини, зазвучават отделни монолози, дочуват се гласовете на индивидуалните човешки драми. И поставени в гранична ситуация, на изпитание - душите се отварят за откровение и изпод мръсната одежда, която им е надянал животът, се пробужда нещо добро. Оказва се, че връзките между човеците са прекъснати и те са станали слепи за болката на близкия друг, макар че са живели на една крачка от него. За да се стигне дотам, че свещеният дом на човешката вяра и упование: църквата - пламва. И то от ръката на онзи (с недвусмислено символичното име Господа), който е вложил в него цялата си любов и нестихващата си болка, за да го издигне.

Без културната си памет човек е изгубен. Без любов, без полет, без вяра човешкият живот е безсмислен. Много по-голям екзистенциален смисъл има в забравените детски обувчици, отколкото в нараняващото говорене. Темата за прекършената младост, за разбитата любов, за болката от загубената красота, за трагичното откъсване от корените - това е голямата тема, която поставя пиесата. Великолепната игра на актьорите акцентира с разтърсваща сила върху най-чувствителните струни на човешката психика, за да постави нестихващи питанки в съзнанието на възприемащия и успя да го стимулира да подири и у себе си някои съзнателно или несъзнателно потиснати у него въпроси. За това дали успяваме да съхраним в себе си поне една частичка доброта в безумния вихър на времето.

 

Галина Бояджиева,
Велико Търново

 

Пленер по живопис събра във Велико Търново осем майстори на четката. Триножниците са разположени в Борис-Деневата къща. Уникалните архитектура и разположение на старата престолнина вдъхновяват Борис Желев, Николай Иванов и Тодор Тодоров, преподаватели във Факултета по изобразителни изкуства при университета "Св св. Кирил и Методий". Гости от страна на ежегодна проява на местното представителство на Съюза на българските художници са Стоян Цанев от Бургас, Свилен Блажев от Кюстендил, Милко Божков от Варна и старозагорците Янаки Кавръков и Димо Генов.

Пленерът няма състезателен характер и регламентирана тема. Участниците са с различно творческо амплоа и имат свободата да покажат и изразят внушения и въдхновения през своя поглед, породени от престоя им в историческия град.

Фирма "Екопак", фондация "Нюанси" и търновският клуб на "Отворено общество" са сред спонсорите на проявата.

На 25 ноември Велико Търново ще бъде домакин и на първия по рода си у нас пленер по графика, а от 2002 г. представителството на СБХ замисля ежегоден пленер по скулптура. Старата българска столица да се превърне в център на изобразителните изкуства е амбициозният проект на художниците.

 


 

В брой 35/2001г. обещахме да следим проявите, съпътсващи честването на 30-годишнината на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Предлагаме информация за най-интересните от тях.

 

Кръгла маса на тема "ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА" бе организирана в рамките на Юбилейната научна конференция по случай 30-годишнината на Шуменския университет. Заседанието на кръглата маса бе посветено на 70-годишнините на двама изтъкнати българисти – проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и проф. Петър Пашов. Вниманието към двамата учени по време на тържествата във връзка с юбилея на ШУ не беше случайно – и двамата имат значителен принос за създаването и укрепването на университета, работили са във висшия му ръководен екип в началните години на съществуването му. За проф. П. Пашов може да се каже, че е един от бащите на висшето училище – той е бил зам.-ректор в първото ректорско ръководство (1971-1975 г.), един от основателите на специалността българска филология, основател и пръв ръководител на Катедрата по български език. Проф. Т. Бояджиев започва да преподава в ШУ през 1977 г., като поема от проф. Пашов ръководството на Катедрата по български език, на която е ръководител 6 години. Зам.-ректор в два последователни мандата и ректор на университета в годините 1983-1986. Двамата са преподавали в Шумен дълго време, обучили са стотици студенти, подкрепяли са професионалното израстване на почти всички сегашни членове на Катедрата по български език, наброяваща днес 18 щатни преподаватели, от които 8 са хабилитирани, а 13 са доктори по филология. Затова и катедрата поде преди около една година три инициативи за отбелязване на достойното дело на видните наши учени – тя направи предложение до Академическия съвет за удостояване на двамата професори със званието "почетен доктор на Шуменския университет"; подготви сборник със статии, посветен на юбилярите и носещ също названието "Отговорността пред езика"; организира споменатата кръгла маса. В работата на кръглата маса се включиха участниците в научната конференция от двете секции по езикознание; специално за участие в тази проява пристигнаха и други колеги и приятели на двамата професори от страната и чужбина.

В церемониалната част от заседанието на кръглата маса бе промоциран издаденият дни преди това сборник "Отговорността пред езика", бяха поднесени поздравителни адреси и приветствия към юбилярите от катедрите по български език на Великотърновския и Софийския университет.

В деловата част на форума с изказвания се включиха 24-ма участници. В оживена дискусия бяха коментирани актуални проблеми на съвременното битие на българския език и ролята на професионалните лингвисти в него. Повдигнат бе въпросът за евентуален закон за българския език – необходим ли е такъв закон, какви параметри би имал той и как би се прилагал, какви регулативни и консултативни органи във връзка с българския език са нужни към държавните институции (проф. Т. Бояджиев – СУ, проф. Ст. Димитрова – БАН, проф. П. Пашов – СУ, д-р Х. Гладкова – Прага и др.). Страстите разпалиха разсъждения върху съвременната езикова ситуация в България, за нормата и узуса в съвременния книжовен език, за влиянието на езика на медиите върху масовата езикова култура и за това, нужно ли е езиковедите да поучават обществото от трибуната на същите тези медии (проф. Ст. Брезински – СУ, доц. Р. Влахова – СУ, д-р Д. Попов – ШУ, д-р Н. Николова – ШУ и др.). Коментирани бяха темите за периодизацията на езиковото развитие и доколко политически дати като 9.IХ.1944 г., 10.ХI.1989 г. бележат началото на периоди в него (доц. П. Бъркалова – ПУ, доц. В. Маровска – ПУ), за теченията на дескриптивизма и прескрептивизма в съвременната езикова наука (д-р Х. Гладкова), за методите на кодификация на езика, използвани от лингвистите в настоящия момент (доц. К. Вачкова – ШУ), за толерантността към езиковите иновации, към реалните езикови промени с некнижовен характер и за преценката дали и кога да се кодифицират те (доц. Ал. Александров – ШУ, проф. Т. Бояджиев, проф. П. Пашов). Силно загрижена се оказа аудиторията по въпроса за овладяването на българския език от младите и за обучението по български език в училище (проф. Ст. Димитрова, д-р Т. Ангелова – СУ), за езика на училищните учебници и особено на учебниците по литература (доц. М. Лазарова – БСУ), за подготовката, която дават на учителите по български език университетите (доц. Д. Даскалова – ШУ). Повдигнаха се проблемите за полезността от изготвяне на представителен корпус от текстове на съвременен български език (проф. Х. Ро Хауге – Осло), за "малките" езици в съвременния процес на езикова глобализация и пр.

В края на дискусията стана ясно едно: събраните над 60 лингвисти българисти от различни учебни и научни звена не се разминават в мнението, че българският език като най-съкровената част на българщината заслужава особено внимание, че ако за всички останали българи родният език просто е средство за общуване, то за езиковедите той е нещо много повече. Те са призвани да се грижат за него – да го пазят, да го "отрастват", да го плевят, поливат, торят, за да бъде той винаги свеж и действен и да радва ухото и окото, когато ни служи. А това е всеки божи ден. Затова те прецениха своята отговорност пред него като голяма и постоянна, и с все по-настойчиви императиви.

 

Доц. д-р Ивелина Савова,
ръководител на кръглата маса

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКАОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА. Сборник, посветен на 70-годишнините на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-годишнината на Шуменския университет. Отг. редактор доц. д-р К. Вачкова. Университетско издателство "Епископ Константин Преславски". Шумен, 2001.

 

В навечерието на празниците на Шуменския университет катедрата по български език към Факултета за хуманитарни науки издаде юбилеен сборник в чест на видните учени - основатели и дългогодишни ръководители на катедрата - проф. Петър Пашов и проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН.

Изданието поставя началото на езиковедска академична поредица, посветена на юбилейни годишнини и на утвърдени учени, работили в шуменската Алма Матер.

В сборника са включени публикации на членовете на катедрата, на колеги и приятели на юбилярите от други учебни и научни звена в страната и чужбина. Проблематиката, застъпена в отделните доклади, е от най-разнообразно естество, поради което трудно би могла да се обособи в тематични кръгове. В началото на сборника са поместени два кратки биографични очерка за делото на двамата юбиляри и за техните приноси в българската езиковедска наука. Следват 31 научни съобщения на български, руски, немски и английски език. Обемът на сборника е 303 страници. В статиите са разгледани актуални въпроси както на старобългарския език, така и на книжовния съвременен български език. В отделни научни приноси са засегнати актуални въпроси на българската диалектология, историята на книжовния език, ономастиката, културните контакти на българския с други езици, както и редица други частни въпроси, свързани със семантичните и граматическите категории в българския език, а така също и с фигуративната употреба на езика и усвояването на граматиката в детската възраст. Сред чуждестранните автори се открояват имената на видни българисти като Х. Валтер, К. Щайнке и П. Хил от Германия; Й. Русек от Полша; Х. Гладкова от Чехия, Х. Ро Хауге от Норвегия, Г. К. Венедиктов от Русия, Н. Мечковска от Беларус.

Общото, което обединява изследователския интерес на различните автори, е чувството за отговорност пред езика.

 Д-р Димитър Попов

Българската литература

© 2001 Литературен форум