Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Подмяната на културата

 

Неотдавна, по време на гостуването на мой приятел от чужбина, имах удоволствието да послушам африкански християнски песнопения, записани и възпроизвеждани чрез преносим компютър. Музиката, която представляваше достолепно и благоговейно многогласово пеене без какъвто и да било инструментален съпровод, със сигурност не е издадена на компактдиск въпреки нравственото си благородство и изпълнителското си съвършенство. На фона на непристойната музика, която се издава и излъчва напоследък преобладаващо по средствата за всеобщо осведомяване изпълнителите на споменатите песнопения сякаш потвърждаваха писаното в Посланието към евреите (11:38) – "Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята."

Като имаме предвид призванието на човека по сътворение, духовно просветената личност на ХХI век не заслужава да бъде държана в неведение относно художествени и духовни постижения в различните изкуства само защото тези постижения не се нравят на средния и търговския вкус. И тук според мен е отговорността на издателите(собствениците на издателски къщи) и на редакторите (и литературни, и музикални) в средствата за осведомяване. Всички те са високообразовани хора, които сами за себе си ценят почтеността и непреходните християнски добродетели, но в служебната си дейност се оказват принудени, може би под напора на желанието за парични постъпления от търговска разгласа или първосигнално привличане на публика, да дадат превес на художествено и нравствено непълноценното, подбуждащо само низките страсти изкуство. Резултатът от това не е само неравноправието и неравнопоставеността на художествените стилове. Цял един народ със своите исторически и духовни поколения бива повлиян от нравственото и художествено послание на онова, което средствата за всеобщо осведомяване (и особено електронните) излъчват. И може би пораженията от подмяната на благоговейното с пошлото и на благопристойното с поквареното и извратеното са по-големи в България и поради факта на все още съхранената у повечето хора нагласа от тоталитаризма, че всичко онова, което е написано във вестника или излъчено по телевизията, е меродавно и одобрено от обществото. Духовна жертва на тази представа са не само невръстните деца, но и самите интелектуалци, които осъществяват подбора на звучащата в ефира художественост.

Изумително е, че и хора с блестяща образованост и дарба смятат съкровеното християнско верую за нещо, което може да се ползва разделено и противоречиво веднъж за домашна и втори път за служебна употреба. Щом самият Христос казва, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден (Мат. 12:36), то можем да си представим колко голяма е отговорността и на онези, които подбират и дават гласност на звучащата в ефира и написаната в печатните издания дума.

Бедата в случая е и в това, че подмяната на благопристойното с поквареното в езика на изкуството и на средствата за осведомяване води и до подмяна на истинното с неистинно и в самите възгледи за добро и зло, и в поведенческите образци на хората.

И за да не се стори някому, че подмяната на доброто със зло в самия възглед на човека за доброто е само младежка грешка на растежа, нека да отбележим твърдението на един високообразован, известен и добронамерен български държавник и народен представител, който нарича в интервю пред "Литфорум" оттеглянето на евтините кредити на международните финансови институции от България тежка последица. Разместването на стойностите можем да съзрем и без коментар при сравнение с библейското правило: "Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя." (Притчи 22:7)

Българската литература

© 2001 Литературен форум