Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Факт и оценка при глобите

 

Само незаконните глоби могат да бъдат обжалвани успешно. А за да се каже кои са незаконни, понякога и седем години учене не стигат. Тук ще се спра само на случаи, които са толкова очевидни, че да предскаже изхода на делото може и глобеният. В същото време, колкото и да е учудващо, тези случаи са масови. Администрацията в България е решително неграмотна, което е от полза за глобените.

Обикновено както авторът на акта, така и този, който е съчинил наказателното постановление, бъркат фактите с оценката на фактите. От описанието на нарушението, което изписват, не може да се разбере какво се е случило. Например в наказателното постановление пише, че Иван е глобен "защото пътува в трамвая без РЕДОВЕН ПРЕВОЗЕН ДОКУМЕНТ". Не е ясно без какво точно е пътувал Иван. Превозни документи са както билетите, така и картите. Освен това, съществуват различни видове карти и билети. Може би не е имал билет, може би не го е перфорирал. Може би го е перфорирал, но разположението на дупките е друго. Може би е същото, но билетът е бил скъсан. Може би е бил от стар тип. Може би е бил с карта на общински съветник, но контрольорът не счита, че общинските съветници имат право да пътуват безплатно. А може би с карта с изтекъл срок или такава, която е подправена? Можем да гадаем, което значи, че фактическата обстановка не е изложена. Липсват факти. Изписана е само оценката на фактите. Не можем да разберем, дали контрольорът е прилагал нормативния акт или личните си разбирания за документите и за тяхната редовност. Или направо личните си пристрастия. Не можем да разберем дали оценката е правилна, защото сами не можем да направим оценка на фактите. А не можем, понеже тях просто ги няма.

Фактите са конкретни. Те се отнасят до вида, а не до рода. В знаменития пример на Хегел те се отнасят до ябълката, крушата, гроздето, динята, но не до плода. Нека си представим, че законът предвижда 40 лева глоба за носене на зелена шапка. Очевидно не е достатъчно в акта или в наказателното постановление да пише: "ходи с шапка със забранен цвят". Възможно е шапката да е била червена, но контролният орган да не е прочел закона и да си мисли, че глоба се налага за червени, а не за зелени шапки. Възможно е да не му е харесал цветът на очите на гражданина, поради което е решил да "го накаже". Оценката се отнася до абстрактното. И тук идва втората отлика между факта и тълкуванието на факта. Първото е обективно. Всеки, който не е далтонист или дебил може да каже коя шапка е зелена. Но по въпроса за това коя е красива, мненията се разхождат макар хората да са вменяеми. Друг начин да погледнем на същото е като кажем, че фактът се отнася до нещо, което обективно съществува, образно казано, може "да се пипне". Като например кебапчето. Докато оценката е теоретично построение. Като например ресторантьорството, което се извършва от този, който сервира кебапчета срещу заплащане. Затова в менютата на заведението никога не се предлага "ресторантьорство". Фактът се възприема със сетивата (или със стомаха), докато оценката се възприема само с един орган на човешкото тяло: мозъка.

Законът, който урежда реда и общите основания за налагане на глоби у нас, е Закон за административните нарушения и наказания. Понеже той не определя понятията "факт" и "оценка" (съответно "тълкувание"), търсим друг административен закон, който да го прави. Такъв няма. Тогава търсим какъвто и да е закон, който да го прави. (От която и да е област на правото.) Такъв пак няма. Тогава значението на тези думи е онова, което е прието в литературния български език. Тоест значението, което им придават речниците на Българската академия на науките. И – понеже философията е онази наука, която се занимава не с конкретни факти, а с факта изобщо – отваряме философския речник.

Законът за административните нарушения и наказания казва какво трябва да съдържат актовете и наказателните постановления. Според него, както едните, така и другите трябва да имат "мотиви". Използвано е родовото понятие: не се говори за фактически, нито за правни мотиви, а изобщо за мотиви, от което следва, че се имат предвид както първите, така и вторите. Фактическите мотиви са историята на случилото се, един разказ за конкретните факти. Не се очаква да разбираме от право или от нещо друго, за да ги разберем. Знаенето на азбуката и на българския език следва да е достатъчно. Докато правните мотиви се отнасят до оценката, която съставителят на акта или този на наказателното постановление дават на вече описаните факти. Обикновено е достатъчно да се цитира номерацията на съответния член, алинея, точка и прочие. Както фактическите, така и правните мотиви трябва да са написани така, че да разберем какво е видяла администрацията и как е стигнала до това наказание. Нещо като извеждането на теоремите в учебниците по алгебра. Трябва да се вижда как 2 следва от 1, как 3 следва от 2. Да няма късане на логиката, да няма внезапни "скокове" на мисълта: неща, които не е ясно "откъде идват", откъде следват. Когато един изоставащ ученик препише резултата на задачата или го назубри механично, той не може да обясни как "е стигнал" до него. Така е и с българската администрация. Понеже чиновникът не извежда решенията си от закона, а гледа какво прави колегата му, от писанията му не е ясно как е стигнал до налагане на глобата. Съответно, това не е ясно както на глобения, така и на съда. Точно затова първия обжалва, а вторият отменя глобите.

Българската литература

© 2001 Литературен форум