Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вера Бонева

Идеологии и букви

 или Букви за идеологиите

 

Писмеността на един народ с нейните знаци и правила е една традиция, станала свята, обърнала се в морален закон. И тя не може да бъде съборена така лесно. Но днес, когато светът стана достъпен и общ за всички, когато земното кълбо може да се обиколи за няколко дена, когато радиото за един миг свързва четирите краища на света, ще се яви необходимост и за унификация на писмените знаци. Хората все повече и повече търсят нови и лесни средства за съобщение, за разбиране. И в това си желание, съвсем няма да бъде чудно, ако рухнат традиции, които макар и святи, имат чисто техническо значение.

 

Автор на цитираното становище е писателят Елин Пелин. То е изказано в хода на един заличен от забравата български диспут за възможността кирилската азбука да бъде заменена с латиницата. Този диспут е намерил място на страниците на списание "Българска книга" в годината 19301. Споменатото книжовно събитие е провокирано от лансираната в официалните кръгове на СССР идея за необходимостта в пределите на комунистическа Русия да се въведе обща азбука, конструирана върху основите на латиницата. Провокирана от този позабравен в съвременната хуманитаристика факт, си позволявам да поразровя неизтлялата жарава на дебата кирилица/латиница - не за да пледирам в полза на един или друг азбуков вариант, а за да разширя историческия контекст на спора. Както и да настоявам за необходимостта да се редят писмените знаци не само под сянката на националните културно-исторически митологии, а и в пределите на необозримо широкото и пределно политизирано съвременно информационно пространство.

Съветската идея за евентуалната замяна на кирилицата с латиница е отправена към славянския свят в края на третото десетилетие на ХХ век. Възпроизвеждаме параметрите на тази провокация по речникова статия на Йежи Фарино, представяща накратко политическата и културна ситуация в СССР, при която комунистическият елит експериментира около идеята за евентуална замяна на кирилицата с латиница.

В началото на 1930 г. специална комисия разработва и публикува три варианта на "азбука на социализма" <...>. Най-голям принос в това начинание внася смятаният за представител на марксизма голям езиковед М. Яковлев. До средата на 30-те години той създава 71 нови азбуки, предназначени главно за безписмените народи на СССР. Всички те, включително и "азбуката на социализма" са съставени върху основата на латиницата. Латински вариант се предвижда и за руския език. От идеологическа гледна точка става дума не за приобщаване към западния свят, а обратното - тази универсална азбука е замислена като разпространител на идеите на социализма в целия свят и е трябвало да обединява световния пролетариат. Традиционният руски шрифт ("гражданка") е трябвало да се смени с латиница по същите идеологически съображения - във възприетата от кирилицата форма той е бил осъзнаван като носител на идеите на царизма и православието, като оръдие срещу поробените трудещи се маси2. 

Изтъкнатите от Й. Фарино мотиви за консолидиране на писмената култура на подвластните на пролетарската революция народи около знаковите стожери на латиницата съдържат в себе си не само позицията на съвременния тълкувател, а и съображенията на тогавашния съветски културен и политически елит. Видимо стабилизираната през 30-те години съветска империя се ориентира към практическа реализация на тезата на Ленин-Троцки-Сталин за световна революция, т.е. за приобщаване на целия тогавашен свят (или поне на европейската му част) към железните норми на комунистическия режим. Тази по същество имперска идея намира своя адекватен израз и в идеологията на буквите. Идеология, настояваща за унифициране писмените системи на народите, обединени в СССР върху основата на латинските писмени знаци.

Споменатата идеологема така и не намира потенциал за своята практическа реализация. Тя обаче има реален корелат в пределите на европейския културен контекст. След малко повече от десет години (1943), воден от аналогични на съветските си колеги съображения, райхсфюрерът oт СС Хайнрих Химлер ще настоява пред българския министър-председател Богдан Филов сънародниците му да заменят своята кирилска азбука с латиницата3. Тук мотивите отново са функция на имперски попълзновения - този път за обединение на Европа под доминацията на хитлеристка Германия. По отношение на българите и другите южни славяни Химлеровото настояване за латинизация на азбуката е провокирано от стремежа за откъсване на въпросните народи от културната обвързаност с Русия4. Поради своя военновременен характер, представените обстоятелства потъват в потайностите на високата дипломация и не намират публичен отглас. За разлика от руския латинобуквен експеримент от началото на 30-те години, върху който взимат отношение водещи български интелектуалци и политици.

Ако се осъществи действително въвеждането на латиницата в руската книжнина, въвеждането й в България ще се наложи рано или късно, толкова повече, че и в Югославия при напредналата хърватска култура този въпрос ще стане още по-актюелен; жалко е само, че с въвеждането на латиницата ще се изгуби една отличителна характеристика на славянската култура, запазена от векове насам.

Цитираното мнение е изказано от Иван Кадела - печатар в придворната печатница. То се уповава на ред прагматични съображения, изречени по-ясно от директора на държавната печатница Александър Македонски. В качеството си на художник-график последният настоява, че "латиницата има по-опростени и прочистени форми". Изтъкнати са и трудностите, свързани със снабдяването на печатниците с кирилски букви. Трудности, които биха станали практически непреодолими при евентуалното въвеждане на латиницата в Русия - страната, в която се печатат основният обем кирилски книги. И заключава:

Ако в Русия се въведе латиницата, липсата на кирилица ще стане още по-голяма. Словоливните, които все още се надяват на руския пазар и от време навреме приготвят някое ново писмо [шрифт], не ще намерят сметка в българските и сръбски писма. Дали сърбите не ще направят разумната стъпка, с която служат вече хърватите, за да уеднаквят писмото и езика в Югославия? Тогава оставаме сами. Нашите средства не са достатъчни и не ще стигнат за посрещане нуждата и грижата за писмо. А чужденците не ще се загрижат за нашата култура. Всички тия условия са по-силни от традицията и ние ще трябва да я пожертваме и да възприемем латиницата.

По-умерен в прогнозите си и подчертано ангажиран с естетическите проблеми на българския шрифт, художникът Александър Божинов развива мнението, че "ние нямаме красива печатна буква за художествен и стилов шрифт". В случаите, когото се налага да се изработи такъв шрифт, споделя творецът, той и колегите му взимат за образец "ръкописната буква от нашите пергаменти - евангелия и грамоти". На въпроса дали е назряла нуждата славяните да въведат латиница, за да премахнат една книжовна пречка между славянските и латинските народи, Ал. Божинов отговаря с едно изречение: "Изобщо тоя въпрос, както казах, е твърде сложен и аз ще оставя да се произнесат по него призваните."

Към групата на "призваните" без съмнение принадлежи езиковедът проф. Стефан Младенов. По негово мнение въпросът за замяната на кирилицата с латиница е практически неактуален. "Кирилицата - настоява професорът, - бидейки нагодена за един от най-богатите по звукове език - старобългарският - стои несравнено по-високо от латинското писмо, в което няма букви за цял ред славянски, германски и др. звукове, та вследствие на това се явява голяма правописна шарения у западноевропейските, славянските и всички други народи, които са възприели латиницата." След като привежда ред конкретни потвърждения на последното твърдение, езиковедът обобщава:

Ето защо на въпросите за уместност, възможност, желателност и навременност на една кирилско-латинска азбукова смяна у нас днес всеки образован българин трябва да отговори с 4 решителни не! Преди да се постигне разумно устройство на латинската азбука за езици от нелатински произход, не е нито уместно, нито възможно заместянето на кирилицата с латиница. Докато "културните" западноевропейци пазят упорито "традицията" в своята безсмислена латиница, дотогава не е нито желателно, нито навременно въвеждането на латиницата у нас!

Аналогичен патос вее и от общите съждения на бившия директор на държавната печатница издателят Стилиян Кутинчев. "Един опит за изоставяне на българската азбука е достатъчен, за да турим кръст завинаги на нашите исторически и национални идеали" - заявява той. При все това професионалният му опит го насочва към заключението, че "ако тази реформа в Русия стане факт, тя ще се наложи и в малка България". Технологични, а не геополитически са основанията на Кутинчев да направи своята латинобуквена прогноза. 

 

Следва


 1 Кирилица или латиница. Българският шрифт. - Българска книга, г. I, кн. 2, март 1930, 167-178.

 2 J.Faryno. Alfabet/Alfabet socjalizmu. W: Idee w Rosji. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski pod red. A. de Lazari. Lоdz, 1999, t. 1, s. 30.

 3 Б. Филов. Дневник. Под редакцията на И. Димитров. С., 1990, с. 343.

 4 В случая представлява интерес обстоятелството, че макар и в имперски вариант, концепцията за въвеждането на латиницата в България е свързана с поредната идеология за обединяване на Европа. - В. Александров. Европейската идея. С., 2000, с. 75.

Българската литература

© 2001 Литературен форум