Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Костурков

Назоваване на бащата

 

 Naming the Father. (Eds. Bueno, Eva Paulino, Terry Caesar, William Hummel). (2000). Lexington Books. Lanham, Boulder, New York, OxfordСборникът "Назоваване на бащата"  е уникален като замисъл в изследването на наследството, генеалогията и представянето на темата за бащата в съвременната литература. Тази тема като че ли досега оставаше по-встрани и някак маргинална, естествено не защото не присъства на централно място в самата литературна практика - традиционно, както и по-конкретно в прозата на модерността. Макар че наистина в теоретичен и приложен план тя беше сериозно изместена както от анализа на разпада на семейството (основна структуроопределяща черта на романа на модернизма), така и от засиления интерес към фигурата на майката от страна на феминистката и постфеминистката критика. И тук специално внимание заслужава обстоятелството, че голяма част от авторите на статиите в разглеждания сборник имат свои пристрастия тъкмо към феминисткия подход при анализа. Очевидно е, че теоретици и специалисти с огромен опит и авторитет търсят ново и конкретно позициониране на този съществен проблем.

Редакторите на сборника Ева Паулино Буено, Тери Сизър и Уилям Хъмъл в общия си предговор изясняват структурата на патерналистичния авторитет и оттам същността на предложената дискусия. В първата част на изследването - "Бащата като памет" - трима автори - Джефри Голт Харпъм, Ева Паулино Буено (от Бразилия) и Роджър Сейл, преподаватели в американски университети, в есеистичен план възстановяват интимно-пристрастно своя личен образ на бащата, на който търсят рефлексията в също така подчертано лична интерпретация на темата.

Във втората част на разглеждания сборник - "Бащата в етническата култура" - Лаура П. Алонсо Гало, Антониа Домингес Мигела, Валери Лоашо и Гейлорд Бруър специфично анализират проекцията на образа на бащата в латинолитературата, във франко-карибската, а също и в афро-американската културна традиция (по-специално в пиесите на Огъст Уилсън). В рамките на съвременното глобализирано мислене техните наблюдения са съществен принос към разкрепостяването и приемането на другостта като основен стандарт при оценка на културния принос на тези общности и неделимостта им от един цялостен литературен процес.

По-нататък американистката Илейн Пиджън се връща към Хенри Джеймс и една от класическите творби на прехода към модернизма ("Завъртането на винта"), като заедно с Кетрин Райсдорфър и Джонатан Хил дискутира образа на бащата в друга ключова (нео) фройдистка постановка, разгледана в дела "Бащи и дъщери", докато в паралелния дял "Бащи и синове" Кент Бакстър и Линда Саймън се обръщат към класически модернисти като Джеймс Джойс и Джон Чийвър. Шведската американистка Шерстин Сандс, известна с оригиналния си прочит на феминистката тема, предлага своя анализ на темата на основа на анализа си на творбите на Джоузефин Харт.

В петия дял на този тематичен сборник Сузан Варни, Тери Сизър и Уилям Хъмъл търсят нови измерения на патернисткия образ в паралела между едиповия комплекс и естетиката на модернизма ("Завръщането на войника" на Ребека Уест), в генеалогията и спектакъла, създаден от Джак Никълсън в драматизацията по романа на Стивън Райт "Да станеш туземец"; и особено в "Реставрация на хаоса", където Хъмъл дискутира един от най-значителните и типични постмодерни романисти Уилям Бъроуз.

Темите на статиите и есетата включват широк обхват - от силата и способността за оцеляване на образа, през тайните уловки и провокации и опитите за локализиране на отсъстващия патернистичен образ, до културните, национални и глобални импликации на бащинството. Разнообразието на подходи при анализа - от конвенционалния биографичен до деконструкцията, не само впечатлява, но и предлага по-широк обсег на анализ на темата, в който участват изтъкнати и по-млади специалисти от университети на САЩ, Испания, Бразилия, Швеция. В анализа се използват препратки към фундаментални трудове на Мартин Хайдегер, Фридрих Ницше, Карл Абрахам, Ернст Щимел, Ърнест Джоунс, Зигмунд Фройд, Шандор Ференци, Кваме Антъни Апия, Ролан Барт, Симон дьо Бовоар, Джудит Бътлър, Елен Сиксу, Жак Дерида, Леон Едел, Лесли Фидлър, Жак Лакан и много други.

Освен цитираните значими художествени творци, предмет на анализа на темата, се търсят връзки с творчеството и теоретичните разработки на Оскар Уайлд, Джоузеф Конрад, Анатол Франс, Уолт Уитман, Хорхе Луис Борхес, Елиас Канети, Алехо Карпентиер, Вирджиния Улф, Едмънд Уилсън, Гъртруд Стайн, Езра Паунд, Едгар Лорънс Доктороу, Алън Гинзбърг, Уилям Голдинг, Дорис Лесинг, Норман Маклийн, Юкио Мишима, Мариан Мур, Ейдриан Рич, Филип Рот, Дж. Д. Селинджър, Доналд Бартълми, Пол Остър, Дерек Уолкот, както и с култови извънлитературни фигури като Джак Никълсън, Антонио Бандерас и др.

Специално следва да се отбележи, че за съжаление въпреки значителния брой преводи на теоретични трудове и изследвания през последните десет години, немалък брой от анализираните автори и художествени творби са слабо познати и демонстрират известна културна изостаналост и изгубен интерес от публиката - като не става въпрос само за нови непознати автори, но за цели културни пластове, зародили се още през седемдесетте и осемдесетте години, като по този начин изследването е трудно възприемано у нас дори от специалисти.

Накрая е уместно да посочим, че утвърдените и по-млади изследователи, участващи със свои разработки в изследването "Назоваването на бащата" - от университетите в Монреал (Канада), Хуелва (Испания), Стокхолм, американските университети "Колумбия", "Скидмор", "Тулейн", "Вашингтон", са представителни за насоките на развитие на литературната теория и практика в глобалното общество. Това е една отличителна черта на уникалния характер на сборника.

Българската литература

© 2001 Литературен форум