Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Богдан Мирчев

Швеция и шведите отблизо

 

Макар и далечна и видяна в действителност все още от малцина наши сънародници, Швеция на нас, българите, ни се струва позната и възхитителна страна. Представата за нея мнозина свързват с мечтата да живееш в добре уредена, благоденстваща държава, в мирно добруване още от по-миналия век, сред красивия скандинавски ландшафт. Привлекателният образ на Швеция за хора от образованите кръгове на нашата общественост е мотивиран и от познаване на творения на шведската духовна култура и може би най-вече от рецепцията на забележителни творби на шведски писатели. Тази духовна съпричастност са правили и правят възможна неколцина наши културни дейци и вещи познавачи на Швеция, които с плодовитата си дейност са посредници на европейската мисъл в духа на Стефан Цвайг, големия радател за изграждане на европейска духовна общност чрез сближаване на културите на нейните народи. Сред вестителите на постижения на скандинавската художествена култура у нас със завидните успехи в дългогодишната си културнопосредническа мисия се откроява Вера Ганчева – литератор, преводач и издател, културовед и преподавател по скандинавска литература и култура в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

През лятото на настоящата 2001 година издателство "Хемус Груп", София, предостави на читателите новата, вече пета книга на скандинавска тематика на Вера Ганчева. Това е един забележителен страноведчески труд, несравним по структура, тематичен обхват и научна задълбоченост със съдържащото се в издателския текст в началото на книгата определение "популярен очерк". Такива са били очакваните книги, информиращи за историята и културата на страните от европейския континент, инициирани от Европейския фонд на фондация "Отворено общество", с чието съдействие е издадена и тази книга за Швеция. Тя е един многосюжетен, вълнуващ разказ за красивата северна страна, "подобно на река, преляла след дъжд", както я оприличава Селма Лагерльоф. Чрез образния си, богат на стилистични фигури, но и точен словен изказ Вера Ганчева в достъпна и интересна форма прави приятен прочита на книгата й. Въпреки популярното изложение от погледа на културолога-читател не би останал незабелязан фактът, че текстът е структуриран съобразно методологическия принцип на имагологията, дял на сравнителното културознание с обект на изследване "образа" на дадена страна или народ, възприеман "отвън". Авторката дава на читателя ярко очертан, видян от различна перспектива и нюансиран образ на Швеция. Градила го е дълго време, съглеждала е негови щрихи както през годините, когато е живяла в тази страна, така и след това, осмисляйки преживяното, с будна рефлексия към социалната и културна действителност в Швеция и днес. Книгата й убеждава читателя в обективност при съобщаване и анализиране на факти и реалии от различни области – история, държавно устройство, политически и икономически живот, образование и народностен манталитет. Навсякъде в изложението е забележима общокултурната ерудиция на авторката, необходимо изискване за културно-сравнителния аспект, който дава възможност да бъде видяна Швеция, нейната култура и история във връзка с общоевропейското развитие, а често и в съпоставка с факти от българското минало и настояще. Вера Ганчева търси и открива своеобразно шведското в различните му проявления. В социалния модел например – възникналият в условията на икономическата криза "отвън" в края на двайсетте години на миналия век шведски устрем към сигурност и грижа за всички, окриляни от въодушевено приетата идеологема "държавата ни – дом на народа". По отношение на народностния манталитет пък това е принципът да се спазва умереност и достатъчност, определена от действителната нужда – един от стълбовете на ценностната система на шведите. Пак във връзка с типично шведски черти на характера авторката свързва и разпространения в света и доскоро митологизиран "шведски модел" - възможността за хармонизиране на противоречията, както в личен, така и в обществен план чрез придържане към принципа: "вземай за себе си, но и давай от себе си". Проблематиката, свързана с "шведския модел", който е важен елемент от образа на Швеция в света, Вера Ганчева основателно представя обстойно на няколко места в книгата си. Тя пояснява и своето разбиране за този модел в тройната му същност: специфична обществена система, образец на разбирателство между страните в трудовия процес и грандиозен експеримент за всеобщо благосъстояние в социалната сфера.

В структурата книгата е съобразена с логиката на страноведското подреждане на обобщени реалии, свързани с една страна (народ), с интердисциплинарния подход при анализа им, а също така и с необходимия многоаспектен начин на представянето им. Природни дадености, исторически факти, обществено устройство и органи на държавно управление, политическо и икономическо развитие, периоди на културното и литературно развитие с преценка на въздействеността на характерни художествени творби – за всичко това Вера Ганчева дава богата информация в книгата си за Швеция и шведите. Много добро впечатление прави и художественото й оформление, дело на художника Веселин Цаков. Силно впечатляващ е и подборът на съдържащите се в книгата пейзажи и жанрови цветни снимки. Принос към постигнатата професионална точност по отношение на реалиите в текста има несъмнено и редакторката Живка Дамянова, която е, също като авторката, ерудиран скандинавист.

Перифразирайки цитата от Астрид Линдгрен в уводните думи към книгата, с радост бих я определил като красив и умен разказ за Швеция и шведите, които, следвайки максимата за умереност във всичко, съумяват да се радват отдавна на благоденствие в своя "дом на народа".

Българската литература

© 2001 Литературен форум