Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дарина Сарелска

Фабриката за илюзии отново е национализирана

 

Извинете. Така ще започна мисълта си този път. Преди месец написах в този вестник категоричното "Новият президент на България вече е ясен. Президентската интрига се отлага за след изборите". Сбърках. Подцених обществото, недовидях неговите прозаични, делнични болежки. Не оразмерих правилно наличният социален конфликт.

Резултатите от изборите се оказаха толкова изненадващи, че щяха да са сензационни, ако не бяха неминуеми. А обяснението на сложните процеси и явления в обществото често е съвсем просто. Така е и този път - бедните хора гласуват за лявото. Тази исторически и емпирично доказана истина при нас не работеше в последните 12 години. Явно стихията и размаха на нашия преход даде своите странични ефекти върху нормалното функциониране на обществения организъм.

В държава, където тричленно семейство има месечен доход 200 лева, народ, който няма пари за лекарства и паста за зъби, съвсем обяснимо, търси покровител. Намери своя цар и го възкачи на върха на републиката. Сега се сгуши уплашено под десницата на своя социален президент, бивш коминуст. Ограбените, мизерстващи и унижени българи имат отчаяна нужда от две неща - да накажат политическата клика и да намерят своя нов защитник. Направиха и двете с един замах по време на президентските избори. Хората вече отчаяно се нуждаят от покровител, защото никой не ги научи в тези 12 години как да вярват на собствените си сили, никой не им помогна с идея и грамотност как да оцеляват в условията на свирепата пазарна икономика и безмилостната конкуренция.

Затова и процесът на носталгиране към доброто старо време на комунизма, когато всички бяхме еднакво бедни, е съвсем естествен. Проявява се и у нас, и в останалата част от посттоталитарния източноевропейски блок. Българската специфика на този процес хвърля ново голямо обвинение върху Съюза на демократичните сили, защото точно той в най-голяма степен носи вината за тази ескалираща носталгия. Тежестта можеше да е по-лека, ако се носеше от повече рамене. Но СДС стовари цялата тежест върху избирателите си, а своите рамене освободи. За да ги повдига отчаяно при всеки вик на тълпите: за работа, за доходи, за хляб, за бъдеще. Хората се умориха и отвратиха не толкова от своята бедност, колкото от безсилно вдигнатите рамене на политиците. Умориха се да слушат за високопарни и абстрактни цели като НАТО и Европа, докато пътуват гратис даже в градския транспорт. Тук властта се размина с народа, а тези грешки се наказват на избори. Левият кандидат за "Дондуков" 2 употреби именно този синдром на нечуваемост и дистанциране от реалния "всеки ден" на хората.

Посланието на Първанов "Аз съм един от вас" звучи като перифраза на Вацлав-Хавеловото "Народе, твоето правителство се върна при теб". И двете послания звучат еднакво красиво и примамливо, и точно толкова неизпълнимо. Защото "революционната мечта за власт, която се е върнала при народа си, е обречена на провал. Там, където хората създават правила, по които да живеят, някои са по-равни от другите (Ралф Дарендорф). И още един цитат: "Всяка власт корумпира". Така че Първанов няма как да остане долу при народа си, недокоснат от изкушенията на високите постове и възможностите, които те предлагат. И в това никой не се съмнява.

Постреволюционният морал на източноевропейските политици за съжаление е твърде дефицитен. Така гражданите са поставени в позиция да отсяват от посланията на политиците полуистините и откровените лъжи. Ще помогна тук, като се опитам да развенчая някои от нововъзникналите митове за новия президент.

 

Мит номер 1: социалният президент

Демокрацията означава преди всичко законност и конституционност. А точно конституцията е онази основополагаша пречка Първанов да реализира обещанията си за евтино сирене и равенство за всички. Защото той, президентът на България, няма инструмент, чрез който да влияе на социалната политика на правителството. Но тези обещания освен популистки, са и много хладно пресметнати. Сега Първанов ще е добрият Робин Худ, който ще взема от богатите - разбирай правителството, за да дава на бедните. И вината за неполученото ще прехвърля отново единствено и само на кабинета. Така фабриката за илюзии отново е национализирана, за да заработи, и то на принципа "Десетилетката в пет години".

 

Мит номер 2: президент на всички българи

Ако Петър Стоянов не успя за избяга от визията си на "седесар", то Първанов съвсем не би го направил. За разлика от Пъравнов, Стоянов никога не е заемал лидерския пост в своята партия и въпреки това не успя да изневери на партийната си кауза. Още по-трудно ще е това за Първанов, който идва във властта от най-високото място на соцпартията. Той неизменно ще остане с грижата за столетницата, още повече сега, когато вотът на хората й даде дългочаканата историческа реабилитация. В момента БСП е по-оздравена от всякога и заслугата за това е в голяма степен на новия президент. Той, като последователен човек и принципен лидер, едва ли може да зареже партията си на произвола на наследниците си. Още повече, щом знае, че те далеч не са на неговото ниво на политическа еманципация. Първанов няма да остави партията си в ръцете на полуреформираните си съпартийци, а сам той да наблюдава от камбанарията на надпартийна фигура краха на своите усилия за реставрация на лявото. Особено сега, когато всички шансове за подем са на страната на социалистите. Партиите са в криза. НДСВ губи довереие, след като не успя да изпълин обещаното чудо. СДС вместо да се поучи от грешките си, се зае още по-усърдно с вътрешни апаратни игри. Новата партия на Стефан Софиянски има потенциал да точи ресурс и от СДС, и от НДСВ. На този фон левицата върви към стабилизиране и разширява влиянието си. Този дългочакан момент на триумф Първанов не би пожертвал. Още повече, че с гласовете, които получи, той би могъл да претендира за втори център на общественото доверие, наравно с премиера Симеон Сакскобургготски. И всякакви трактовки, че победата била мажоритарна, звучат неубедително, защото кой, ако не Първанов, е лицето на социалистическата партия?

Колкото и свенливо да отрича претенцията си към изпълнителната власт, левицата търси подобна екстраполация на своята изборна победа. И знак за това е, че за първи път в това Народно събрание коалиция "За България" тръгна срещу мнозинството, отказвайки да гласува бюджета. Това е първото опровержение на тезата за партньорство с НДСВ и сигнал, че БСП иска властта на всички нива. Успехът на тази претенция изглежда труден, но не невъзможен, особено след като вече е постигнат дълго мечтаният политически синхрон с Движението за права и свободи. Доган едва ли лесно би преглътнал миналото, освен ако залогът не е достатъчно голям. Не по-малък от предсрочни парламентарни избори. И то скоро, преди да се е провалило поредното обещано чудо.

Българската литература

© 2001 Литературен форум