Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Милена Очипалска

 

***

Чашите - ключалки към небето.
Отчаянието - дуло на бутилка.
Окото й втрещено предизвиква
тъмноженското начало в мен.


Светъл четвъртък

на Комо

Еднакво е.
Старост не идва.
Младостта е нерадост.
Побеля ми душата
да чака призвание.
Инструмент
самотата подава
за нова дисекция.
Но нали й платих
тази седмица наема...
С гръб към света
и лице към стената
заставам.
Вятърът няма
ни корен,
ни сянка.
С гръб към стената,
с лице към стената
заставам.
Извънгабаритни депресии
лашкат
на дните конците.
С гръб към пътека,
с лице към пътека
заставам.
"Пущинашки живеем"
на нощите
в живия плет.
С гръб към земята,
с лице към небето
заставам.
За любовта ми
протяга решетка
Вселенската сила -
над време, пространство и мяра -
Гравитацията.


***
Животът ми започваше
отпред - назад.
Отзад - напред -
живот-еквилибрист.
Начало - мъдрост,
но и лекомислие,
което подмладява.
ИЗОБЩО
БЕЗ
любими думи
(пеньоарче,
томление,
орхестра,
окончание...)
БЕЗ
пазарлъците за пиене.
БЕЗ
твърдо н'е.
И
борче, смърч, ела,
гинкобилоба,
конфронтация,
дисекция,
несподелен оргазъм.
БЕЗ
спомен,
че човекът е пътека,
не бъркай с пешеходец!
Не бъркай с дрозофила,
не бъркай!
Един космясал,
друг с брада -
немити от камара време.
И
сбогом, вярващи,
до следващата Дупка,
до "следващият, моля"
или
до следващия
Дрисък.

Българската литература

© 2001 Литературен форум