Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Етимологията на името като предизборно оръжие

 

На едно място в Библията се казва: "Високопоставените човеци са лъжа, а нископоставените са лъх". Без съмнение това изненадващо боговдъхновено твърдение не е направено само заради неизпълнените предизборни обещания на някои съвременни високопоставени личности, нито пък намекът за бързопреходност на нископоставените е породен само от стремежа на дадени големци да отнемат тайно живота им.

Ако вземем предвид българската обществена действителност, фактите, които потвърждават споменатата библейска максима, са достатъчно многобройни. Едва наскоро, десет години след събитието, един документален филм разкри факта, че така наречените първи демократични избори – изборите за Народно събрание през 1990 година, са били фалшифицирани. От този изнесен с десетгодишно закъснение факт следва и не особено насърчителният извод, че фалшификаторите на изборни резултати имат вече десетгодишен стаж в България. Ако откажем да признаем този стаж, би трябвало да приемем, че фалшификаторите, макар и необезпокоявани, неиздирени и неподведени под отговорност, са се задоволили до днес с една-единствена забежка. Равнището и поражението на стореното деяние обаче е толкова значимо, че фалшификацията не може да бъде сметната за случайна или единична. Още повече като имаме предвид валидните в такива случаи истинни поговорки: "Апетитът идва с яденето" и "Денят се познава от сутринта".

Разбира се, измамната същност на високопоставените хора произтича и от факта, че те в никакъв случай не следват доблестния библейски принцип: "Аз съм този, който съм". Поне в България знаем имената на немалко народни избраници, които, представяйки себе си първоначално като инакомисленици и дори като жертви на тоталитарното управление, се оказаха впоследствие сътрудници и дори офицери от специалните служби на същото това управление.

Тази двойственост на българските управленски дейци, както и странната неизменност на управленската прослойка, почти недопускаща нови лица дори и за период от 10 години, също задълбочава общественото недоверие, особено при наличието и на допълнителни признаци, потвърждаващи опасението, че политическите избори у нас, въпреки наличието на привидно различни кандидатури, са дело на един-единствен постановчик.

Стилът на тази обща постановъчност проличава особено отчетливо при подбора на имената на кандидатите в президентските избори и при явното използване на етимологията на дадени имена като средство за подсъзнателно въздействие върху избирателите, решително предопределящо успеха или неуспеха на определена кандидатура. Така например при предишните президентски избори етимологията на фамилното име на загубилия кандидат, което представлява прозвище, намекващо за недостатък на характера, бе предмет на обширна статия във в. "Демокрация". При тазгодишните, току-що приключили президентски избори станахме свидетели на същия похват – въздействие върху избирателите чрез отрицателната етимология на фамилното име на кандидата, само че този път това тайно оръжие, обричащо на изборен неуспех, бе прехвърлено в противоположния лагер. На пръв поглед името на кандидат-вицепрезидент, което е прозвище, намекващо за телесен недостатък, може да изглежда безобидно (в края на краищата никой не си избира родителите, а оттам и имената им), но това не е без значение, когато става дума за избор от страна на народ, който, ако използваме думите на Любен-Каравеловия герой, обича само онова, което е здраво и хубаво.

Изглежда обаче, че самият избирателен закон не отдава решаващо значение на мнението на мнозинството от народа-избирател, след като двамата главни съперници в президентските избори можаха без каквото и да било неудобство да продължат борбата във втория кръг, спечелвайки в първия по 35-36% от гласовете на общо 33% от всички гласоподаватели, което прави доверие от по 11,55% от всички имащи право на глас български граждани. Както е казано в Еклесиаст: "Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои".

Българската литература

© 2001 Литературен форум