Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Павеев

Ако бяхте просто братя...

 

Георги Костов. "Кера-Тамара житие и страдание". Изд. "Легиста". С., 2001В романа си "Кера-Тамара" Георги Костов ни връща към края на ХIV век, когато са поставени на изпитание целостта и независимостта на българската държава. Редуват се пълнокръвни и интригуващи картини, в които майсторски е пресъздадена трагичната съдба на един български род, обречен да загуби духовното си единение и да поведе националното битие към обезличаването и разрухата. Белетристът умело илюстрира историческата обстановка от онова време. Романът придобива стойност и на ценен литературно-художествен документ, в който намират отражение перипетиите пред българската държавност в епохата преди падането на страната под османско владичество. В творбата особено изпъква образът на Кера-Тамара, дъщерята на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора. Прозорливостта и духовната висота на търновската принцеса влизат в контраст с малодушието на брат й Иван Шишман, който не съзира необходимостта от национална сплотеност в името на опазването на българщината. Единствено Кера-Тамара осъзнава историческата важност на солидарността и разбирателството – и в това писателят открива измеренията на нейния висок народностен дух, противопоставящ се на низостта и слепотата.

Чрез извайването на този ярък и запомнящ се образ се затвърждава идеята, че силата на българката в миналото се състои именно в изключителната й привързаност към род и родина, в неизкоренимата й национална памет и достойнство. Защото макар и омъжена за султан Мурад (та дори и след смъртта му) Кера-Тамара не престава да служи на родината – благодарение на нейното себеотрицание българският народ успява да запази своята независимост с още няколко години. Със силния си характер и с мъдростта на духа си дъщерята на Иван Александър съумява да спечели благоразположението и на турците – тя става единствената жена, получила привилегията да участва в събранията на старейшините. Романът наистина има стойност на ценен исторически и художествен документ. Авторът се стреми към пълна обективност при разкриване характерите на персонажите. Благодарение на богатата си литературна и духовна култура той остава верен на историята. За това свидетелстват бележките, дадени в края на книгата – в тях са посочени изворите, от които са черпени фактите и литературата, откъдето може да се намери повече информация за някои от описваните лица. И действително в романа са изваяни образите на много личности, изиграли роля не само в българската, но и в турската история (патриарх Евтимий, царица Теодора, вече приела монашеското име Теофана, отец Доротей, султан Мурад, султан Баязид, Мара-Деспина и други). Цитатите, използвани в книгата, също са извадени от оригинални и автентични източници. Например последните думи на Кера-Тамара произхождат от надгробните надписи по онова време и от стихирите за мъченици:

 

О, Боже, не оставяй неопети костите

ми по тия камъни!

Рано ли се родих, или късно умирам?

Грижих се, Боже, не за себе си, а за рода си.

И не чаках нито милост, нито пощада, нито пък благодарност.

 

Кера-Тамара бях, но кой ще си спомни за мен?

Още приживе ме погребаха, но и

мъртва живях...

Сто хиляди години ли минаха?

Толкова мъка изтеглих и толкова сълзи

изплаках...

О, Боже, вземи ме, но нека родът ми

пребъде –

Во веки веков!

 

Безспорни достойнства на този роман са и културните заемки от Библията и Корана. И неслучайно епиграфите, с които започват отделните части на романа, са предсказания от "Откровение на Свети Йоан Богослов" – така по-ярко се налага представата за гибелните последици от историческите събития в края на ХIV век. Много показателно е сравнението между Османската империя и библейския звяр. Като основен християнски символ на народите, използвани от Сатаната за преследването на вярващите, образът на звяра загатва за антихуманната същност на робството и насилията и за тежкото положение на един народ, обречен от историята да бъде под чужд ярем близо пет века, но пък за сметка на това да запази вярата и националните си обичаи.

Несъмнено при четенето на това произведение не трябва да се игнорират и съвременните акценти, поставени от автора. Особено симптоматични са думите на Кера-Тамара при срещата й с Иван Срацимир след близо четиридесет години от женитбата на принцесата: "Ако някога ти и Иван Шишман бяхте не царе, ако бяхте просто братя... България може би и досега щеше да я има!".

Българската литература

© 2001 Литературен форум