Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Росен Друмев

 

Наноси

ПАЗЯ НА ВРАТАТА И ТАКА
улавям думи цели изрази понякога
(особено когато съм разсеян) ми вкарват
мисли-голове от най-далечно разстояние
но в повечето случаи улавям мислите
до днес не съм улавял само дух но
мисля духовете не обичат да играят
(играта с топка на живот и смърт) -
играта на живот срещу смъртта на смърт
срещу живота играта продължаваща от векове
в която динозаврите загубиха на нула
и само споменът за тях остана на терена


***
самотен срещу вятърните мелници
живях за този дето духа не
дето му духат (той е друг) -
той се събужда сутрин целият издухан
до него още спи една жена
преуморена щото цяла нощ е духала
и има нужда от възстановяване
Навън денят е слънчев лек ветрец
подухва и пердето се издува
сякаш са духали на него цяла нощ -
нощта и духането са като сестри на
този мъж


***
нужно ли е да изгаряме от страсти
под слънцето изгарящо от страст
нужно ли е да се блъскаме като морета
в своите брегове да ослепяваме от образи
и да проникваме в представи Гледай как
той прониква в нея всяка сутрин
преди работа и всяка вечер след работа
като преди това изпива две големи водки
с тоник играе карти или мисли за
бъдещето (близкото) защото знае че
утре започва от днес днес започва от утре
и си ебало майката ако не можеш да го
проумееш направо ти се взема здравето


***
ако лятото застигне есента през юни
и запраскат дъждове и хване студ
кой ще сложи край на тази аномалия

ако хората започнат да приличат на маймуни
щото не ебават ни любов ни труд
значи още се намирате в българия
да в българия


***
понякога си мисля със
главата на Луи XVI и не разбирам
за какво е нужно цялото страдание
жестокостите историческата достоверност
паузите аурите на светците косвените
доказателства за лудостта Моят път
към истината е посипан с рози с капки
кръв със сок от боровинки с нейното
жестоко Не което ме прободе някога в
сърцето на испания -

далечна нощ с пороен дъжд
и вятър Животът е това което причинява
болка - жена с високо напрежение хиляда
волта и аз съм мъртъв мъртъв мъртъв
"по-мъртъв и от най-мъртвия мъртвец" (Фотев)
Понякога се чувствам в тялото на еретик
от мрачното средновековие тяло на из-
мъчван от светата инквизиция и изгорен
на клада понякога предавам вярата си

и земята става плоска -
по-плоска от главата на олигофрен
Най-сигурно е да живееш по библейски и
да не ровиш в пепелта си да не лъжеш и
да не крадеш да пазиш съботния ден и
да почиваш в мир защото днес е събота
и утре пак е събота
Определено - животът причинява болка
и радост в болката и болка в радостта

Понякога си мисля...


***

В памет на Янаки

умря приятелят ми -
тих добър поет
на изгревите и цветята
на слънцето и слънчогледа
на детските очи сред чудото живот

не можеше да спи по цели нощи
от стрес от неразбиране и груби думи
излизаше от къщи рано и понякога
ме вдигаше от сън за да си спомня
че още има някаква надежда
че още има някаква надежда за човека
отвъд натрупаните късове омраза
отвъд излъсканите коридори на властта
все още някаква надежда
дълбоко в будното око
на вътрешния поглед

умря преди една година точно
на този ден (4 IX 1999) в който
виновните така и не разбраха колко са виновни
въпреки че го повтаряха до изнемога
до изповръщане на цялата си същност -
"ох колко сме виновни
колко сме виновни"...
така и днес
отново ги видях в скръбта им
с подути от сълзи блатясали очи
с десници мускулести натежали
от непрекъснатото кръстене
в устите божието име - залък

не искам никого да съдя само искам да напомня
че всяка чужда смърт напомня собствената смърт
и ако нещо след това остава да живее

над него бог и ангелите
имат власт

Българската литература

© 2001 Литературен форум