Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Светофар Мигов

Наздраве, милички!

 

На изборите, както и въобще в българския политически живот от половин век насам, не е станало нищо повече от онова, което сценаристите на политическия спектакъл са решили да стане. Това, което ме учудва обаче, са коментарите на т.нар. политолози. Странно ми е защо те се опитват да тълкуват с дискурса на Хабермас (да речем) това, което е разбираемо чрез дискурса на Клод Леви Сторс, който е по-адекватен за обяснението на примитивни общества, които думкат с тамтами пред своите племенни божества (прародители) и свещени крави, наричани Тато, Кака, Бате и пр. Защото как другояче могат да бъдат разбрани патримониални орди, управлявани по метода на тоягата и сиренцето?

Странно ми е например защо политическите коментатори интерпретираха предизборната платформа на Първанов като "лява" (обещаваща "сиренце" на гладните), след като в последното си предизборно послание (отправено, забележете, към армията и полицията!) определено размаха тоягата пред очакващите сиренце. Очевидният фашизоиден дискурс на това предизборно послание, кой знай защо, не бе отбелязан от политологическите дърдорковци, които не са забелязали и това, че още в края на 60-те години Тато замени демагогската лява комунистическа фразеология с дяснофашистка (като не говорим за постоянния му болшевико-фашистки праксис). Като патриот е понятно защо г-н Първанов ще си сложи в президентския кабинет портрета на Тато, макар че е все тая и да си сложи портретите на Хитлер или Сталин (или да си ги носи в медальонче до сърцето).

Българският преход (активното мероприятие, кой знай защо, наречено "демокрация") от комунистическа монархия към монархофашизъм може да се счита за почти завършен. Безпокойствата на някои псевдолиберали за "пътя към Европа" е напразно. Тази стара куртизанка Европа е флиртувала с Хитлер и Сталин, та няма да си затвори очите за дефилето на безобидни за нея дребни балкански диктаторчета.

Впрочем силно вдигам в ранг дребната марионетка Първанов до ранг дори на дребно балканско диктаторче (от типа на Ахмет Зогу, Живков, Чаушеску, Енвер Ходжа). След смъртта на Тато, в близкото десетилетие (поне) нов български диктатор е невъзможен (макар че всички генерали о.з. сънуват това). На сцената ще се появят марионетки, изпълняващи волята на мафията от Татови лакеи, ченгета и дечица, която - сплотявайки се в грабежа, убийствата и лъжите - се и разпада, но ще диктува политическия живот, воювайки с парфюми, поне още две десетилетия. Колкото и бързата смяна на марионетките на политическата сцена да има за цел да припише престъпленията на Татовата мафия на тях, едва ли има наивен българин, който да мисли, че те са големи престъпници. Както едва ли някой си мисли, че спортистчето-милиционерче Илия Павлов е големият "строител на капитализма", а не дебилен параван на голямата мафия.

В предизборния сценарий, впрочем, имаше една непредвидена промяна - предвидената марионетка - Бонев ("силният президент") трябваше да бъде пътьом заменен с Първанов (което обяснява смяната на левия с десен дискурс между двата тура).

Иначе нямам съмнение в изборите - избори, които могат да бъдат манипулирани, няма нужда да бъдат фалшифицирани (освен мъничко, за по-солидна разлика).

Що се отнася до бившия монарх, "негово величество г-н" Сакскобургготски, механизма на чието завръщане демистифицирах още през 1967 г. в статията "Актуалният смисъл на вечните времена" и чиито действия съм предвидил в поемата "Черното слънце" - какво да кажем за човек, поканен на българската политическа сцена още през 1990 г. от дребен полицейски доносчик (сценарият на това "завръщане" е разказан наивно в книгата на друго ченге, Костадин Чакъров). Впрочем, наричайки Симеон "господин", обиждаме монархическото му минало и аристократичния му произход, а наричайки го "ваше величество", обиждаме републиката, в която живеем. Затова този нов/стар играч в българския политически спектакъл е най-добре да бъде наречен "бай Симеон", с което по-добре ще го впишем в патримониалния езиков пейзаж на племето, на което иска да принадлежи. Горкият бай Симеон, как се мъчи в "затвора на езика" (The prison of language) (горублянския диалект). По-добре да говори на французки, за да разбират журналистите по-добре това, което мислят за загадъчно мълчание.

О, а нощта след изборите! "Пиянството на един народ" - следизборният митинг на данкохърсъзовците на Първанов! И "Пробуждане" (следваща глава в "Под игото") - Стоянов, сам!

Бедни, бедни Стоянов, защо не умря при Гредетин!

 

 

Всички изрази в тази статия - от заглавието до "старата куртизанка Европа" - са цитати от уважаеми класици.

Българската литература

© 2001 Литературен форум