Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

Хвала на министър Абрашев

 

За хората на изкуството казват, че са ексцентрични. Никой обаче, не може да заподозре в подобен грях българския министър на културата Божидар Абрашев. Още в първия си работен ден, когато се яви във ведомството с жена си, г-н Абрашев показа, че е стъпил здраво на земята. Кой, питаме, освен вярната му съпруга може да бъде по-надеждна опора в управлението на държавните дела?

После културният министър прояви изключителен прагматичен нюх, когато в програмата на правителството, обявена на 22 октомври, като приоритет на културната политика заложи опазването и поддържането на паметника на Буздлуджа. Далновидно, може да се каже дори пророческо.

Поредното доказателство за своя трезв подход към духовното развитие на българския народ министър Абрашев даде по време на семинара на Боровец на 25 ноември, когато НДСВ взе решение да се регистрира като партия. В прилив на патриотичен ентусиазъм композиторът настоя новата политическа формация да издава свой вестник и да има собствено предаване по Българската национална телевизия. За недоумяващите веднага ще изтъкнем предимствата на това разумно предложение.

Първо, журналистите вече няма да мръзнат пред ведомствата, няма да гадаят чрез ези-тура ще има ли, или не, брифинг и няма да се блъскат като говеда, за да уловят някоя и друга дума. Пишещото братство ще си седи на топло пред телевизора и спокойно ще си води бележки, докато от екрана Милена Милотинова, например, разяснява новите успехи на кабинета.

Второ, премиерът Сакскобургготски най-сетне ще бъде оставен на мира от репортерите и ще си върши работата, която, както не пропуска да се оплаче, е възпрепятстван да върши заради обществения интерес към нея.

И трето, най-важното. Редовият гражданин няма да се пули пред вестника, сякаш разшифрова стенограми, четейки противоречивите изказвания на българските министри и депутати. Всичко ще му е смляно и поднесено в хармоничен и приятен вид. Като симфония.

Ама, ще каже някой, не му ли мина времето на всичко това? Правилно, ще отвърнем, но то не е онова време, то е Новото време.

ЛФ

Българската литература

© 2001 Литературен форум