Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Хосе Санчис Синистера

Очакването

 

Хосе Санчис Синистера е един от най-известните съвременни испански драматурзи. Роден през 1940 г. във Валенсия. Работи в Барселона като преподавател в театралния институт и като режисьор и постановчик на своята театрална трупа. Филмът "Ай, Кармела!", заснет по негова пиеса, е прожектиран и у нас.

 

Това очакване, усещам го с кожата си.

Изпълва всичко, няма нищо друго, това очакване тук, алчно, дебнещо, като разрешение.

Всмуква ме, да, поглъща ме, изтръгва ме от мен самия, оттук.

Тези думи... погълнати от очакването. Този жест... по същия начин.

Мои са, а ги губя.

Изоставят ме моите думи, моите жестове, моето тяло, целият/цялата аз.

Едно всмукване, да, това очакване тук, настървено, ме поглъща.

Едно-единствено средство - съпротива.

А за да се съпротивляваш - да храниш, да подхранваш това очакване.

Да не му даваш истинска храна - думи, които не са мои, жестове, които не са мои, като моите, но други.

От моето тяло, да, единствената истина.

Двойна лъжа.

Да лъжеш.

Да кажеш: аз, тук, сега... и да не е вярно.

Нищо сигурно.

Несигурно, значи - съмнителна истина, неопределена лъжа, аз, тук, сега.

Единствената истина - моето тяло, може би гласът ми. Нищо повече.

Нищо по-малко.

Да кажеш: ти, там, тогава. Начин да започнеш.

Тогава, ти, там... онова очакване.

Този пясък в твоята ръка. Начин да очакваш.

Сега кажи: този шум на вълни.

Този шум на вълни.

Слушай го. Идва до теб отдалече.

И, все пак, морето умира в краката ти.

Пяната му почти те докосва.

Онова безполезно очакване.

Знаеше ли го?

Или нямаше да бъде безполезно?

Може ли да й се случи нещо на тази неподвижна фигура на пустия плаж?

Погледни надясно - на югоизток нищо.

Погледни наляво - на североизток нищо.

Какво може да ти се случи?

Отпред пустото, сиво, мрачно море. Това настървено очакване, което те поглъща.

Какво може да й се случи на тази почти неподвижда фигура?

Почти.

Погледни устните й - говори.

С кого? Какво казва?

... този шум на вълните... този пясък в ръката ми...

Има думи, жестове, може да се случи нещо.

Вдишва студения солен въздух на отиващия си следобед. Тялото й потръпва.

Стани.

И става, да.

Какво носиш?

В ръката?

Да, този стиснат юмрук здраво държи нещо, нещо намерено може би във влажния пясък при случаен, неточен жест, пръстите потъват без да бързат, меките ласки на отворената длан...

Нещо в ръката, все още скрито, малка, може би ценна тайна, микроскопичен плод на такова дълго очакване.

Отвори ръка, покажи я, дай най-сетне някаква опора.

 

Някой, един следобед преди много време, в напразно очакване на някакъв пуст плаж, намери в пясъка на брега, много близо до пяната на вълните... тази малка счупена раковина.

 

Превод от испански: Стефка Кожухарова

Българската литература

© 2001 Литературен форум