Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Благоговението

 

Кант беше казал, че две неща – моралният закон вътре в него и озвезденият небосвод над него, предизвикват благоговението му, но днес мнозина не си дават труд нито да прочетат дословно записаните с Божия пръст Десет заповеди (Изход 20:1-17), нито да погледнат сътворените от Божиите ръце звезди.

Въпреки даденото в Еклесиаст потвърждение, че "всичко, което Бог прави, ще бъде вечно" и че "не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него", Христос, самият законодател, явно е предузнал човешките разногласия дори върху безспорна тема като Десетте заповеди, щом в Евангелието задава многозначителния въпрос: "Какво е писано в закона, как четеш?"

Във всеки случай размишлението на Кант за благоговението е поучително и с откровението, че човек благоговее пред Бога не само в молитвения дом, но и под открито небе. Именно благоговението – фактът, че с възхищение и преклонение осъзнаваме в мисълта си невидимото присъствие на Спасителя край нас, е това, което ни прави щастливи и съпричастни в християнското упование. Впрочем това условие за съзидателно и ощастливяващо общуване важи в умален вид и в междучовешките отношения. И наистина – как бихме могли да общуваме с дадена личност, ако с думите, постъпките и обноските си не потвърждаваме, че с почтителност сме зачели нейното присъствие? Снегът на безразличието и пренебрежението бързо се превръща в лед и ручеят на жива вода в нас, който е предназначен да оросява мисълта и погледа ни, заглъхва и ни оставя насаме с човешкото ни безсилие и упорство.

А тъкмо благоговението е средство за превъзмогване на житейски изпитания, защото дарява превъзхождащата себичните радости наслада от духовното умъдрение и богопознание. Исторически пример за това е не само Кант, който прекарва целия си живот в родния Кьонигсберг, но и Моисей, който заради упованието си в Бога се е отказал от Египетското царство, както е засвидетелствано в Библията: "С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия." (Евр.11:27).

Тук изразът "Като че ли виждаше Невидимия" е сам по себе си своеобразно определение на понятието благоговение, макар че благоговение предизвиква не само личността, но и някое на пръв поглед делнично откровение на Спасителя. Такива са например думите на Христос, казани в отговор на въпроса на Натанаил "Откъде ме познаваш?" в Евангелието на Йоан: "Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята." (Йоан 1:48)

В случая, преди да бъде намерен от Филип, Натанаил е бил съвсем сам и уединен под една смокиня, молейки в тиха молитва Бог да му открие кой е обещаният Месия. Затова и думите "Видях те, като беше под смокинята" са за него доказателство за божествеността на Христос. Такъв е винаги благодатният резултат от истинското благоговение – утехата и уверението, че Бог ни вижда и познава, отговаряйки на молитвите ни.

Българската литература

© 2001 Литературен форум