Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петьо Пeйчев

Бележки към една игология

 

Трансцендентално – 1

Слънчев зимен ден.
Толкова внезапен в сивотата,
чисто новичък пирон,
забит в мумифицираната плът,
блестящ.
И небето е необичайно ясно,
въздухът е лек - като след стъклена пресявка,
и държи да бъде отбелязано.
И тогава забелязваш
якетата къси и прилепнали,
оцелелите мъже – чаталести,
изразително двуноги
и жените –
полюляват се гърдите им
изначално
съвършено ясно като две и две.
И усещаш някой много надалече
как премества топчетата
по голямото решетесто сметало.
Дребен бос със вечна рехава усмивка
във китайска бакалница с мирис на билки.
Тези неуморими практики на Лекия изток,
тези неизтощими книжни дракони...
Там не спират да си играят на ясен ден,
дори не забелязват, че понякога се получава.



Трансцендентално – 2

Той не я ухажва.
Бие се със съучениците си, насядали до него,
псува ги каруцарски и я целува.
На 3000 км от него
някакъв мужик жули водка,
помирисва сплъстения си ръкав за мезе
и пак жули.
Същата работа,
аналогичен случай.
А малката женичка е доволна,
чак гримът й се сгъстява,
победителят е неин
След време някой ще я изнасили
и тогава официално ще я обявят за жертва.
Възможно е дори
да проумее какво означава това.



Трансцендентално – 3

Мрачен летен ден,
като сабя, натежала от очакване,
в сенчестата жлъч.
Гурките потягат снаряжението си,
лица изопват
и издърпват жилите си като връзки за обувки
и ги връзват зад врата
на възел.
Битката ще бъде кратка…
сладка.
Въздухът е гъст и органичен,
ще запомни всичко…
Откога очакват всички този ден.



Трансцендентално – 4

Попарени поволжия и дъжд,
пронизващ три вселени една след друга.
О, тези степи,
местопрестъпление така пространно,
че умисълът се размива,
за улики да се говори е нелепо.
О, тези степи –
равно като след прерязване.
Изтриване със галактичен мах,
от раз, без вглеждане в подробностите
и всичко е във въздуха.
Вселява се в каквото избере.



Процеси - 1

Серенада в плиткото:
сребърен бульон, бронзови акули,
чугунените им сенки по дъното
и сресаните скелети на жертвите,
като ефектни акценти на чембало.
Всъщност хората са изяли рибите,
а морето си е прибрало останките обратно,
но недоразумението върши работа.
Контрастните сценарии се сглобяват от само себе си,
зрителят се кефи,
някой трети го гледа, презира го
и от презрение поумнява,
мисълта му се разклонява като скелет на риба…
Но това е началото на следващ филм.

А на брега се събират
смирени воини,
разярени домакини,
скапани бащи,
напъпили синове
и подравнени дъщери.
И всеки друг, който поиска,
стига да си е разменил репликата
с някой от останалите.
Нормални няма.
От нормалните вече нищо не става -
много са малко.
Насядат всички в кръг,
вадят си по един-два зъба
и си ги разменят.
Вадят си зъбите и си ги разменят
като плочки за домино,
Не знаят защо го правят -
няма сценарий, отвътре им идва, истинско е.
Затъкват си новите,
някои дори се престрашават да се усмихнат
и така доста време нивелират,
заплитат заговора,
възстановяват живота
докато пътят най-после изпълзи
изпод купчината изтърбушени контрасти,
кости, парцалки, пружини…
Смущава ги само това, че им прилича на кинолента,
затова се надвесват над него и му баят,
баят отдадено - толкова зор,
току-виж станала някоя грешка…
Всеки участва плътно, няма зяпачи.
Ако някой се почувства зяпач,
останалите на мига го надушват,
разкъсват го и го изяждат.
Не знаят защо го правят,
но така пътят става по-плътен.



Процеси – 2

Сядат селяците да се наобядват
и картофите са навсякъде –
едно ограмотяване на картофите.
И суджукът е там,
издут като бузите им –
едно опитомяване на месото.
Някои са с мустаци и това малко повдига нещата,
но по принцип всичко тече към средното положение.
Накрая се изправят, изтриват ръце,
обърсват усти
и така успокоени и сити,
с окръглени движения,
са идеалните мръвки за друг цивилизатор.
Усредняването задухва в друга посока
и винаги има един интервал,
през който течението не се усеща.
Така се настива.



Новите

Подстригани до кожа от минали събития
с оскъдна плънка в черепите –
пространство за растеж и обновление.
Облечени са семпло
с еднотипни якета,
лъщящо черно,
биячи и компютърджии, автокрадци,
т.в. жокеи -
бойци преминали през зъбците на гребена.

Далеч зад тях могъщи колонади
сресват разточителната историчност,
понякога се сблъскават в спор за територии
и се трошат,
трошат се покъртително, историята се обогатява.
О, колко поводи за това.
А новите момчета дори не се подсмиват,
те крайно лаконично презират сложностите
и всички други форми на опарцаляване.
И все тъй кротко
косят ливадата на настоящето и бъдещето,
забърсват границата между тях,
подрязват единични сбъркани израстъци,
безкрайно хладнокръвно изживяват
внезапно сполетялата ги вечност.

Българската литература

© 2001 Литературен форум