Теодора Димова

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

Из "Замъкът Ирелох"

Вече около месец на сцената на Младежкия театър се играе новата пиеса на Теодора Димова. След "Фюри", "Платото", "Игрила", "Стопър" и "Любовници" "Замъкът Ирелох" за пореден път заявява талантливото присъствие на един много мъдър, чувствителен и човечен автор, който на всичкото отгоре кара хората да се замислят.

Режисурата на Георги Михалков и изпълнението на актьорите Мариана Миланова (Майката), Малин Кръстев (Бащата), Стефан Мавродиев (Елфът) и Калица Гевренова (Дара) успешно довършват замисъла на Т. Димова. Тук е мястото да се отбележи, че невероятната малка актриса Калица Гевренова (на 9 г.) дори сама по себе си е достатъчна атракция.

В края на януари предстои турне на "Ирелох" в 5 града в Македония.

Картината от съня.

Дара: Сърдиш ли се, че мама те откри?

Елфът: Не.

Дара: Мислех, че ще бъдеш много ядосан! Мислех, че ще си развалил къщите, и замъка, и океана, и всичко! Молех се час по-скоро да дойда. Толкова се изплаших!

Елфът: Никога от нищо не трябва да се плашиш!

Дара: Мислех, че ще изчезнеш.

Елфът: Не мога да изчезна, ако ти наистина ме търсиш и искаш да си с мен.

Дара: Значи никога няма да се разделим.

Елфът: Когато пораснеш, най-вероятно ще ме забравиш и няма да ме виждаш.

Дара: Никога няма да те забравя!

Елфът: Ще се сещаш за мен само когато ти е много, много мъчно.

Дара: Няма да бъде така! Ще видиш!!

Елфът: Когато децата пораснат, здрачът се спуска и около тях става тъмно. Те забравят нещата, които са видели, и думите, които са чули. Загубват очите си за невидимото и започват да се блъскат като слепци.

Дара: Не искам никога да пораствам!

Елфът: Когато станеш голяма, ще ме призоваваш и ще ме викаш, но няма да ме виждаш така, както сега. И ще си мислиш, че ме е нямало, че съм бил твоя измислица. Но аз винаги, винаги, винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Затова съм изпратен върху тази земя.

Дара: Не искам да те загубя!

Елфът: Никога не можеш да ме загубиш! Понякога, когато вървиш по морския бряг, ще виждаш още едни стъпки до своите. Тогава ще знаеш, че вървя до теб. А друг път ще виждаш отпечатъците само на моите стъпки. Тогава ще знаеш, че те нося на ръце.

Дара: Ти си Елин, нали?

Елфът: Да, аз съм Елин.

Дара: И си ангел или какво?

Елфът: Каквото ти си поискаш да бъда, както ти си избереш да ме наречеш.

Дара: Ще ми кажеш ли какво прави татко сега?

Елфът: Мъчно му е за тебе.

Дара: И защо не ми се обажда?

Елфът: Ще се обади.

Дара: Кога?

Елфът: След няколко дена.

Дара: А той нали не е идиот?

Елфът: Не, разбира се. Никой човек не е идиот.

Дара: И аз така казах на мама.

Елфът: Да, много добре си направила. Тя не може да види нещата, които ти виждаш.

Дара: Вече не съм сигурна, че е по-добре, задето се разделиха.

Елфът: По-добре е, бъди сигурна. След време ще се успокоят, ще започнат да учат уроците си, да се вслушват във вътрешния си глас.

Дара: Възрастните не слушат вътрешния си глас?

Елфът: Не.

Дара: Значи са непослушни?

Елфът: Да. През по-голямата част от живота си възрастните са непослушни.

Дара: А децата?

Елфът: Децата имат очи и уши за невидимото.

Дара: А вътрешният глас невидим ли е?

Елфът: Невидим е.

Дара: Къде са тогава моите очи и уши за невидимото?

Елфът: В твоята радост... в любовта ти към всяко дърво или камъче... във всичко, което виждаш и чуваш сега.

Дара: А кои са уроците, които мама и татко трябва да учат?

Ерфът: Всеки човек слиза на земята, за да направи себе си мъничко по-добър. За да се научи да превръща лошите неща в добри, за да запали от тъмното огънче.

Дара: И как е възможно това?

Елфът: За всеки човек е различно. Всеки човек знае. Вътрешният глас му го казва.

Дара: Затова ли възрастните са толкова лоши, защото са непослушни?

Елфът: Да. Но ти не трябва да им се надсмиваш за тяхното непослушание, то ги прави много, много нещастни.

Дара: Всички възрастни ли?

Елфът: Повечето от тях.

Дара: Затова ли плачат?

Елфът: Да.

Дара: Или се карат един с друг?

Елфът: Да.

Дара: Или пък са намусени?

Елфът: Да.

Дара: Какво да кажа на мама, за да престане да плаче и да ми се кара и да бъде намусена?

Елфът: Дори и нещо да й кажеш, тя няма да те чуе. Никой нищо не може да казва за тези неща на другите, докато те самите не ги чуят. Когато твоята майка и твоят баща се смирят и погледнат към небето, тогава те сами ще разберат какво трябва да правят.

Дара: Но те никога не гледат към небето!

Елфът: Да, но ще започнат, ще видиш!

Дара: А мога ли да ги доведа някой ден тук?

Елфът: Можеш. Но обикновено възрастните не обичат да ходят по тези места.

Дара: Защо?

Елфът: Става им скучно

Дара: А ще направиш ли хората от жълъди, за които говорихме? Моите братя и сестри, баби и дядовци, братовчедите и приятелите, с които ще си играе малката Дара?

Елфът: Хората се правят най-трудно. Освен това няма и жълъди, ще се опитам... ще направя всичко възможно...

Дара: Аз също ще търся... следващия път, когато дойда, можем да ги правим заедно...

Фигурата започва да върти Дара на въртележката. Появяват се светлините, музиката, смеховете, цялата сънна, приказна атмосфера.