Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

   

Искаме ли да имаме култура?

С арх. Теофил Теофилов разговаря Галина Бояджиева

 

Арх. Теофил Теофилов е директор на великотърновския филиал на Националния музей на архитектурата. Носител е на орден "Кирил и Методий" за цялостно участие в националните прояви по случай 1300-годишнината на България. Работил е по терените на старите столици Плиска и Преслав, на Мадара. Негови разработки са кв. Асенов във Велико Търново, кулата на летище Горна Оряховица, Лечевата къща в Арбанаси… Автор е на ансамбъл в Копривщица, "останал недовършена симфония". Бил е кмет на община Велико Търново 1986-1988 г. Голямата му болка и страдание е църквата "Св.четиридесет мъченици".

 

- Арх. Теофилов, какво е мястото на паметниците в съвременния свят?

- Ролята на паметниците е да бъдат не само свидетелства на миналото, но и да създават импулс на ново творчество, да бъдат среда за нови културни процеси. За жалост твърде малко от наследството можахме да социализираме в съвремието, да го върнем към действие. Примерите са малко – античният театър в Пловдив и Царевец, доколкото "Звук и светлина" представлява атрактивно забавление за туриста.

- Мнение на наши и чужди експерти е, че Велико Търново освен туристическа индустрия друго не може да развие?

- Търново е впечатляващо с останките от миналото. Въпросът е, че ние бавно и постепенно ги губим. Оригиналните зидове на Царевец започват вече да гинат, те са в ужасно състояние, а откъде ще дойдат пари да ги консервираме, никой не знае. "Вароша" изчезна като туристическа зона. Даже не виждам художници да се качват там - защото ги е страх ли, не знам. Ами Арбанаси – селище, което можеше да бъде цялостен архитектурен резерват? Сега в него останаха само единични, индивидуални паметници, които са с музейна стойност. Създадоха се едни калъпища, една архитектура, за която и моите колеги са виновни. Те затова ме избягват, избягват ме и инвеститорите, защото съм неудобен архитект.

- Привидно, новите къщи обаче подражават на едновремешния зид?

- Не подражават. Когато се заимства нещо стилово от някаква епоха, то или се копира и се поставя дословно като цитат, или по някакъв начин творчески се преосмисля. Това постига проф. Дамянов с библиотеката в Търново. Взел е от старата архитектура логически форми, които пластически е употребил по друг начин. Има сходства и близост и постройката хармонира с Конака, с цялата градоустройствена среда… Разбира се, един град не трябва да бъде пипан само от един човек. Трябва да има разнообразие, повече майстори, повече автори, за да има действително галерия на творчество. Когато правиш нещо в едно завещано място, би трябвало да му оставиш по-траен характер, да звучи хем съвременно, хем с друга, неунифицирана стилистика. Навремето всяко селище трябваше да има свой образ, а ние ги уеднаквихме с панелите и типовите проекти… Търговийката погуби естетиката. Целият град е задръстен: по тротоарите, с кутиите-куфари на енергото, кофите за смет…

- Какви са реалните възможности за бъдещото опазване на паметниците?

- Ако искаме да има култура, министърът на финансите трябва да е министър на културата. Ако държавата има достойнства, тя трябва да осигури бюджетна издръжка на културата. Като сме слаби, да викнем света да ни помага, защото това са достояния и ценности на света, не са само български. Ние трябва да бъдем жестоко наказани, че сме допуснали да се получат погромищата, като непланираното разкопаване на почти цялата територия на България в 1-2 или 5 години. Консервация не може да се приложи при такъв невероятно мащабен подход. Ходим на експедиции след иманярите, да гледаме дали са оставили някоя керамика или стъкълце, което не ги интересува...

Надявам се все пак нещо в тая държава да стане, рано или късно да се възстановят туристическите потоци, не само външните, а и вътрешните. Училищата пак да тръгнат по старините, даскалът по история да разказва заедно с нашите екскурзоводи, туристическите бази да възстановят живота си.

Тео, както го наричат приятелите и неговото поколение търновци, обича табакханите и къщето в Асенова махала, превърнато сега в механа, тихите квартали и улички. Страда до болка за "Св. четиридесет мъченици". Според него надписите върху колоните на Омуртаг и на Иван и Асеня носят 30 на сто от писмената история на България. Ако загубим мъдрите им слова, ще загубим стойността си. И още се пита, като ходят в чужбина, какво гледат нашите хора?...

Българската литература

© 2001 Литературен форум