Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

Юлий Таков, Георги Карантилски и Любен Генов

 

Като художници от едно поколение имахме сходни търсения, особено близки през последните няколко години. Живописта, която правим, можем да определим като многослойна, експресивна, абстрактна. Използваме традиционни материали - масло, акрил, темпера, пигменти, лепила, платно, хартия и др. Преобладават големите формати. Тематично и жанрово трудно се вместваме в рамките на кавалетното изкуство. До някаква степен преминаваме границите на конвенционалната живопис.

Изложбата е от значение за нашето цялостно представяне сега като опит за идентифициране, определяне в общите художествени процеси, тенденции, направления в България. Надяваме се, че ще оправдае случването си и ще намери място сред художествените събития.

 

Образите в картината са нещо като хората, с които се разминаваш по улицата. Някъде зад тях обаче, можем да открием художника, който говори, мълчи или просто мисли за нещо. Картината е един вид отваряне на прозорец към личността, своеобразен автопортрет. За деня или за годината. На повърхността й се съединяват картинното пространство с личното пространство на художника. Един отделен свят от цвят и форма, който подхранва илюзията му за свобода. Ако изкуството учи на нещо, това е частността на човешкото съществуване. Процесът на рисуване е спиране на времето, вид реакция срещу неизменния му ход. Безкрайното нахлува в крайното. (Юли)

 

"Няма нищо в интелекта, което по-рано да не е било в усещанията." Джон Лок. В творбите си търся оптимална близка среда до собствената си природа (като материя и дух). Постигането й се определя чрез отпускане и съзерцание. Тук няма място точно определената образност. Чарът е в ритмичното поемане и отразяване на светлината, в цикличния хаос и ред, които ни заобикалят. Използвам максимално непринудена живопис, която се самоизгражда в процеса на работа. Така намирам отговор на въпроса защо съм тук и сега. (Жоро)

 

Живописта, която правя, няма смисъл и не съдържа никакво послание. Тя е алтернативата ми на живот - вглъбяване, пречистване... Тя е пролуката, в която мога да се отстраня в пространството на несъстоятелност. Цивилизованата лудост ме плаши със скоростта си и мащабите. Всяка целенасоченост ме притеснява... Думите, които следват, ме вдъхновяват: "...Пълното с предразсъдъци око е сляпо, пълното с умозаключения сърце е мъртво. Твърде много априорни допускания - и твоята интелигентност започва да губи своята острота, красота, интензивност. Ако си много определен относно фактите, не можеш да почувстваш мистерията. Тя има нужда от известна неяснота, от нещо неопределено, неразграничено. Мистерията не е фактологична, тя е екзистенциална.

Преживяването не зависи от обекта, а от този, който го преживява, от качеството на преживяването... (Ошо)" (Любо)

 

Юлий Таков. Експресия, 1996 Георги Карантилски. Разпятие, 1997 Любен Генов. Двоен портрет, 1997

Българската литература

© 2001 Литературен форум