Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Сухиванов

 

 

Шествията на Потьомкин

растях в градината - ретро
между светци с лица на хищници
и стволове от кръв
обрасли
с родословия
на синковци

(аз съм този който щеше да узнае)

в затънтените вечери
с изветрели думи

(ето я луната
като теляк обвеян в пара)

и пак се гмуркам в дрямка
изплавам гмуркам се

(ей я пак луната с рибята глава
в продънени декори: смътни бледи
златни концентрични сублиматни)

(той съзерцава блато)

о как исках
исках да съм вестоносец

(оцъклена луната -
в друга видимост, милорд)

извехтели прилагателни удържат
гледка (за пред минувачи)

............... (to be continued)...

Deus ex machina: Умри! Мамка ти и какавида
(и луната: пля-яссс!)


Латентност

Нощ.
Думите се впиват
точно в този смисъл

старче
се навира
между свои
мъртви

(входът изходът -
през тебе)


Кръжащият Яворов

древни профили загатна
хълмът
преди да се погуби в мрак

в сой ли зев на битието глъхнеш, мила

в думите: мумифициран образ
(като месецът над хълма)

о как искам да потъна
сред сипеи и скорпиони

и вместо поглед -
една змия
да се промушва

към нощта
без дъно


Филологическият модус

бог е глагол
в първо второ трето
лице
в единствено
и множествено
числа
едновременно



***

На Милена Кирова

припомням си а мислех че
никога не ще забравя

мирисът
на влажните дувари
мирисът на тъмно

(потънаха измряха излиняха)

тук само времето е в сила
време: отвратително и нежно

в припукващ сумрак
в късна доба
бродят
умъртвените бащи
на битието

(N.B. лоша философска проза!)

и махало - откъде ли идва и отива
пак
изпод
изтощеното сравнение: жужи и блъска -
инсект досаден

кръв! от съновиденията

майка
онанираща
с детския ми образ

(отново спомен)

ти коя си, жено


Резонанс

като
нефтена кула
в пустинята на вдъхновението

(нагоре-надолу)

в опит да занити състоянията
или като (сравнението което винаги
ми липсва)


Вдъхновение

залез - гърло на хиена - с дъх
на леш

хиляди души - накърнени -
кръжат
над екарисажа


Завръщане от Венеция

на Г. Господинов

връз хълма гол
дървесен ствол
символизира фалос

напомня още: гондолиер
с весло
в Канале Гранде

обвит с лаврите
на погледа
разлиства клон - сублимат
на тектонични сили

виси на него воайор-циклоп-
език изплезил - капе
скверна слюнка - от този
натурален юда -
киник -
последноно въплъщение
на Платон

затлачен от метафори
кладенецът ослепява

но Горгона вече е видяла


***
съществуват някъде
опразнени храмове
пещери
и глави
в които
отшумели гласове шумят

в историята липсва праг
а пророците и не разбират
нашата забрава ужасът
на ембриони

напиращи със слепи викове
през нас
към огромната въздушна пустош

роденият
е вече клапан


Сутрин

впрягове от смърт
под клепките поръбени с невежество
за преселения
за набези
в ефимерни материци

денят напълва ирисите стаите
неотделен
от подмолните агонии в омаята

там всяко щение си има смисъл


Хайку

по платото ти искам
да походя, мила,
раз-два

Българската литература

© 2001 Литературен форум