Шествията на Потьомкин
растях в градината - ретро
между светци с лица на хищници
и стволове от кръв
обрасли
с родословия
на синковци
(аз съм този който щеше да узнае)
в затънтените вечери
с изветрели думи
(ето я луната
като теляк обвеян в пара)
и пак се гмуркам в дрямка
изплавам гмуркам се
(ей я пак луната с рибята глава
в продънени декори: смътни бледи
златни концентрични сублиматни)
(той съзерцава блато)
о как исках
исках да съм вестоносец
(оцъклена луната -
в друга видимост, милорд)
извехтели прилагателни удържат
гледка (за пред минувачи)
............... (to be continued)...
Deus ex machina: Умри! Мамка ти и какавида
(и луната: пля-яссс!)
Латентност
Нощ.
Думите се впиват
точно в този смисъл
старче
се навира
между свои
мъртви
(входът изходът -
през тебе)
Кръжащият Яворов
древни профили загатна
хълмът
преди да се погуби в мрак
в сой ли зев на битието глъхнеш, мила
в думите: мумифициран образ
(като месецът над хълма)
о как искам да потъна
сред сипеи и скорпиони
и вместо поглед -
една змия
да се промушва
към нощта
без дъно
Филологическият модус
бог е глагол
в първо второ трето
лице
в единствено
и множествено
числа
едновременно
***
На Милена Кирова
припомням си а мислех че
никога не ще забравя
мирисът
на влажните дувари
мирисът на тъмно
(потънаха измряха излиняха)
тук само времето е в сила
време: отвратително и нежно
в припукващ сумрак
в късна доба
бродят
умъртвените бащи
на битието
(N.B. лоша философска проза!)
и махало - откъде ли идва и отива
пак
изпод
изтощеното сравнение: жужи и блъска -
инсект досаден
кръв! от съновиденията
майка
онанираща
с детския ми образ
(отново спомен)
ти коя си, жено
Резонанс
като
нефтена кула
в пустинята на вдъхновението
(нагоре-надолу)
в опит да занити състоянията
или като (сравнението което винаги
ми липсва)
Вдъхновение
залез - гърло на хиена - с дъх
на леш
хиляди души - накърнени -
кръжат
над екарисажа
Завръщане от Венеция
на Г. Господинов
връз хълма гол
дървесен ствол
символизира фалос
напомня още: гондолиер
с весло
в Канале Гранде
обвит с лаврите
на погледа
разлиства клон - сублимат
на тектонични сили
виси на него воайор-циклоп-
език изплезил - капе
скверна слюнка - от този
натурален юда -
киник -
последноно въплъщение
на Платон
затлачен от метафори
кладенецът ослепява
но Горгона вече е видяла
***
съществуват някъде
опразнени храмове
пещери
и глави
в които
отшумели гласове шумят
в историята липсва праг
а пророците и не разбират
нашата забрава ужасът
на ембриони
напиращи със слепи викове
през нас
към огромната въздушна пустош
роденият
е вече клапан
Сутрин
впрягове от смърт
под клепките поръбени с невежество
за преселения
за набези
в ефимерни материци
денят напълва ирисите стаите
неотделен
от подмолните агонии в омаята
там всяко щение си има смисъл
Хайку
по платото ти искам
да походя, мила,
раз-два
