Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Изборът на Мария Станкова

 Търговците от храма

 

Когато някой е Рембранд, всичко му е позволено или, казано по друг начин, когато някой е Рембранд – всичко може да си позволи. Разказват, че веднъж при художника отишли мъж и жена да си поръчат портрет (а как обичат хората да се увековечават!). Никой не казва дали Рембранд ги е огледал и е излязъл, или е излязъл, без да ги погледне. Важното в тази история е, че той просто ги оставил в дома си и излязъл. Тръгнал из покрайнините на Амстердам, рисувал каквото вижда, пил вино в кръчмите край пристанището, щипал едри холандки по едрите им разни работи и пеел мръсни песни с моряците и докерите. Когато пък се опитвали да му кажат, че е велик художник, отговарял: "Аз съм велик търговец".

Завиждам на художниците, които могат да си позволят да са добри търговци. И защо изобщо стигнах до художниците? Асоциации. Защото вървя по улиците, стигам до "Славейков", не сядам при двамата Славейкови, а заставам до една сергия. Защото е станал пословичен изразът "беден художник", а през ума ми минават имената на толкова хора, забогатели от "бедните художници". Търговци. Добри търговци, наричащи се галеристи. Било е отдавна. Мисля си колко търговци са забогатели от бедни поети или от бедни писатели. И ето тук става връзката. Не мога да се сетя за нито един търговец (или казано по-точно книжар), който да е забогатял от продажба на литература. Сещам се за един писател, умрял от сифилис, сещам се за един поет, изгнил в мизерия, веднага ми идва на ум един гений, умрял в затвора, защото имал наклонности към собствения си пол, за една ангелска душа, убита от самотата си... За толкова много се сещам, че се ядосвам. Защо никой търговец на книги не е забогатял от продажбата на словото? И нали точно словото бе в началото!

Търся определени хора. Студено е. Духа мокър вятър и набива в очите лепкав мраз. Зимно е, стъмва се рано, уличните кучета зяпат във витрините на заведенията за бързо хранене и лигите им замръзват. Никой не върти опашка. Повечето потриват ръце, за да се стоплят. И тогава се сещам нещо много важно: По всички пазари в София търговците ядат кебапчета. Ако не тъпчат скара, то поне някой дюнер ще глътнат на крак. На "Славейков" никога не съм виждала ядящи кебапчета. Дори банички не са ми се мяркали из устите на търговците. Като в храм. Чисто. Без материалности.

Че не е храм, не е. Че са търговци – търговци са, но защо изглеждат така? Ясно защо. Студено е. Те са на улицата. Книжарниците станаха заведения и бутици. Голямо ядене и пиене пада в таз бедна държава!

Намирам тези, които търся. Хора с излъчване. Не е от студа, от книгите е. Двама от тях не искат да говорят. Нито за книги, нито за друго. Защо да говорят? Нищо не се променя от словото.

Намирам трима, които все още искат да кажат нещо. Значи хранят надежда, че нещо може да се промени.

Боби е студент, работи на половин ден. Той чете! Съзнателно е избрал да е търговец на книги. Това е начинът да си достави книгите, които иначе едва ли би могъл да си позволи. Категоричен е, че за всяка книга има купувачи. Просто пазарът е свит, защото... Знаем защо. Дори скъпото издание на Стефан Цанев се търси и продава добре.

Тошко е с много опит в търговията на книги. Има прекрасно чувство за хумор. Той отдавна е наясно с хората и книгите. Годините, в които висяхме на опашки пред книжарниците отминаха. Годините, в които да имаш позната книжарка, беше все едно да имаш за приятел придворната дама на английската кралица – също. Тошко признава, че в най-добрите си любовни писма е преписвал стихове на Н. Йорданов за свои. Признава, че още го препрочита с удоволствие. Добрите слова не се забравят. Добрите книги не отиват при добрите хора. Този, който може да хвърли двеста лева в ресторант, никога не би дал пет лева за книга. Новобогаташите нямат нужда от духовна култура. (И наистина, защо ли им е? А са се размислили, а са им се объркали бизнесите.) Тошко вижда едно нещо много ясно. Българинът, колкото и да е беден, не пести пари за образованието на децата си. За тях прави жертви. Детските книги се купуват. Бедните четат. Пенсионерите си отгладуват по някое криминале. С две думи, който е свикнал да чете – чете при всякакви обстоятелства.

Търся Бистра. Тя е от малкото, които разпространяват българска литература. Тя е от още по-малкото, които мислят какво още да направят, за да се върне интересът към добрата българска книга. Бистра не е на "Славейков". Може да я намеря в книжарницата й!!!

Уважаеми българофони, има още една книжарница за българска литература в София! Нарича се "Български книжици" и се помещава не къде да е, а в едно от бившите кафенета на "Кристал"!!! Доживяхме и този ден, в който кафене се превръща в книжарница. Ура!

Намирам Бистра в книжарницата. Чисто, бяло, топло, светло. Смислено и ясно подредени книгите по раздели. Наистина е книжарница. Можеш да стоиш с часове. Бистра си е все така усмихната и сърдечна, въпреки че изобщо не й е лесно. Мислех да си задам въпросите за десет минути, а стоях един час и питах.

- Ти си човекът, който борави с книгите в крайния етап. Какви са ти препоръките към издателите?

- На първо място, трябва да обърнат внимание на рекламата. Това е най-важно. Зад всеки новопоявил се автор трябва да застане утвърдено име и да подкрепи творбата. Това е от значение за читателите. Хората не могат да стоят с часове и да прехвърлят книга след книга, за да разберат дали си струва, или не. От друга страна, малко са писателите, които четат друго освен собствените си книги. Искам да ти цитирам нещо от новата книга на Чавдар Ценов "Щраусовете на Валс": "...попадне му някой текст подръка, а първата му работа е да хвърли бърз поглед връз публикуваното. Не, не стоеше там неговото име, и на неговата най-близка приятелка не стоеше. Бе този, дето го е писал, Серафим Фотев въобще не го познаваше. Защо тогава да го чете? Оня Серафимовото ще прочете ли? Не. Значи, той Серафимовото няма да прочете, пък Серафим неговото да чете? Ааа, да си ги нямаме такива..." В повечето случаи такова е отношението на автор към автор. Виж, все повече се впечатлявам от Весела Люцканова. Издателството й работи в духа на добрите традиции. Има страхотно отношение към авторите си. От Н. Гроздински направи сензация. Вече на втора книга се разпродава целият тираж. Много добра реклама направиха на автора и застават зад всяко свое издание. Докато има и такива издателства, които ти оставят някакви бройки от някакви книги и с това нещата приключват. Пускат по някое съобщение във вестниците и си измиват ръцете. Дори книгата да е шедьовър, хората като не знаят за нея как да си я купят!? Случвало се е и обратното. Изведнъж до обяд ми се изчерпват всички бройки на някоя глупост, която тъкмо съм се чудела дали изобщо ще продам. Хората гледали по някой от сутрешните блокове представяне и като е направено добре, веднага търсят книгата. Най-сериозната реклама се прави по телевизията, във в-к "Капитал" и в големите ежедневници. Това ми е препоръката. Да се рекламира както трябва.

- Как се работи с български издателства?

- С частните се работи лесно. Държавните са по-тромави. Има и друго: изданията на БАН имат цени убийци. Поне с петдесет процента са по-високи от нормалното.

- Бистра, стряскат ли се читателите от български имена. Избягват ли ги? Защото повечето издатели твърдят, че българските автори са непродаваеми.

- Не е вярно. Имаше един период на отлив от българската литература. Имаше един период, в който читателите бяха зажаднели за чужда литература /много трудно се намираше преди 1989 г./, но сега нещата се нормализираха. Интересът към хубавата българска книга се върна. Хората четат, въпреки мизерията, в която живеем всички. Тук ми се иска да кажа и нещо за инициативата "Помощ за българската книга" на Националния център за книгата. Вместо да спонсорират издаването на книги, по-добре биха постъпили да изкупуват част от тиража и да го предоставят на читалища и библиотеки. Там е страшно, а така и читателите ще се върнат.

- С кои издателства работиш с удоволствие?

- Казах вече за издателство "Весела Люцканова". Работи се много добре с "Агата", "Стигмати", "Жанет 45", Фондация "Тангра" (имат много хубава поредица "Българска вечност") и с още други. Тези издатели държат ниво. Издават стойностна литература, качеството на изданията е много добро.

- Какво липсва в българската литература?

- "Криминалето" си стъпи на краката. Има много добри български криминални писатели, фантастиката също е добра, но е малко, а има много сериозен кръг почитатели. Историческият роман винаги си е имал позиции сред читателите, а напоследък мемоарната литература е във възход. За поезията какво да кажа. Май всички пишат стихове. Тук искам да отбележа липсата на цензура в най-добрия смисъл на думата. Преди една книга, за да излезе на пазара, минаваше през какви ли не комисии и още толкова редактори. Сега всеки, който има средства може да си издаде книга. Ако продължава така, няма да останат читатели. С детската литература въпросът е сериозен. Тя все още е на ниво "библиотека за ученика". Все още няма нищо продаваемо за деца от български автор. А българският любовен роман просто отсъства.

- Бистра, ти беше първата и единствената, която правеше срещи "на живо" между автор и читател. Ще продължиш ли начинанието си?

- Да. Сега мисля, че ще е още по-добре. На "Славейков" всичко зависеше от атмосферните условия. В книжарницата всички ще се чувстват уютно и срещите наистина могат да се състоят.

- А защо реши да направиш книжарница? На "Славейков" ти си име.

- След всеки ремонт на т.н. площадно пространство нещата стават все по-зле. След всеки търг все повече стават антикварите, търговците на учебници, компютърната литература и дисковете. За книгите почти не остана място. Има и невероятни недомислици в цялата тази история със "съоръженията" за щандовете и зоните, на които е разделен площадът. Книжарницата е място, където всеки остава насаме с книгата. Има възможност да я разлисти, да прегледа съдържанието, да се убеди, че тя е тази, която му е нужна.

Книжарницата е място като храм. Служителите в този храм не са богати. Те знаят, че няма да станат милионери от търговия с книги, но продължават да вършат работата си. Да служат на книгата. Препоръката ми този път е: Вярвайте на търговците от храма. Те, оказа се, са едни от най-четящите хора. Имат отношение към прочетеното и вършат работата си, защото я обичат и защото вярват в силата на словото.

Като край искам да направя едно пояснение. Тази рубрика има за цел да открива ценни хора. Да открива тези, които носят у себе си песъчинката, която неизбежно се превръща в бисер. Всеки има талант за нещо. Дали ще го развие, или не – изборът е негов. Има една приказка, в която се разказва за Дракона от Дълбините. Той се хранел с бисери не защото бил гладен, а просто за разнообразие. Един ден бисерните миди се затворили и през целия ден не се отворили нито за миг. Така останало до ден днешен. Това не било толкова от грижа за перлите в тях, колкото от притеснение, че ако изчезнат бисерите, никой няма да се гмурка в морето. Защото там няма да има нищо за търсене. Всяко море без съкровища е абсолютно безинтересно. Това е причината и за тази рубрика – да даде шанс на бисерите, за да не се превърне животът в безинтересно място.

Българската литература

© 2001 Литературен форум