Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Спомен за празника

 

В навечерието на новогодишните празници през миналата година, посред всеобщото радостно възбуждение у дома, бях излязъл една сутрин да изхвърля някакви дребни кухненски отпадъци в сметодържателя пред жилищния блок, когато видях един уличен събирач на хартия да рови в сметта. Контрастът между романтичната семейна празнична суматоха и делничния вид на бедняка, който се взираше и прехвърляше предпазливо с ръце отпадъците в сметодържателя, ме порази. За миг мислено си казах, че всъщност Спасителят, който не е имал къде глава да подслони, сега може би не е край нашите семейни празнични трапези, а невидим се е приклонил до рамото на този непознат странник, за да го утеши и приласкае.

Да си призная, въпреки тъжната гледка, която представляват тези улични събирачи на хартия край сметодържателя, аз винаги съм се възхищавал на достойнството, кротостта и търпението, с което те извършват своята непривлекателна и често предизвикваща презрението на заможната общественост работа.

Вярно е, че подобни хора без съмнение живеят в изключителна оскъдица и недоимък, но според мен им прави чест, че именно при такива почти непосилни обстоятелства те не разчитат на подаяния, а се стараят чрез събраните и предадени в изкупвателни пунктове хартии и картони да придобиват своя скромен, но законен и почтен доход.

В случая удивление предизвиква не само потвърждаващата се библейска максима "От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност", но и романтичната споменна нотка на споменатия труд. Все пак в детството си почти всеки българин е събирал хартия за "Вторични суровини" или е връщал празни бутилки в магазина или приемателния пункт, за да изживее чрез спечелените стотинки първите си потайни мигове на финансова независимост.

Пределно ясно е, че въпреки изобилието от пъстра и напусто изписана отпадъчна хартия, ежедневието на уличните събирачи на хартия не е детска игра или романтично забавление, но тъкмо техните донкихотовски усилия онагледяват пред нас поуката, че достойнството на честния труд (и на почтеността изобщо) е достъпно и за най-окаяния сиромах.

Мнозина смятат, че само изкуството е (и трябва да бъде) приют за безприютните човешки участи, но всъщност нашето призвание като човеци е да подслоним у себе си съпричастието към клетника и без художествени посредници. Сърцеизпитващото за нас присъствие на странстващия бедняк е сред делника ни и нашата неприязън и пренебрежение към него показват единствено заслеплението ни спрямо истината, че значимостта на човешката личност се състои само в характера й и че никакъв външен знак на благополучие или знатност не може да запълни или прикрие духовния недоимък.

Затова е излишно да се политизира или митологизира наличието на обеднели хора по улиците, след като самият Христос е казал: "Бедните винаги се намират между вас" и ние днес сме свидетели на това неизбежно сбъдващо се пророчество. Още повече, че някои от просещите клошари със своето упорито нежелание за работа и с безогледното си настояване за всекидневни парични дарения по нищо не се различават от благоприлично облечените "вечни" безработни. Разликата може би е само в това, че едните, подобно на Любен-Каравеловия герой, получават спомоществователство само от родителите си, а другите се вживяват в ролята на бенедиктински монаси, които, както знаем от историята, поне в Италия всеки е бил задължен да подслони и нагости.

Благодарен съм на Бога, че, сред множеството случаи на издевателстваща (в повечето случаи чрез заставяне на деца да стоят на студа) просешка жестокост, открих за себе си и благородния пример на събирача на хартия. Не само защото оттогава винаги, когато се задават празници, аз си спомням и се моля за него, но и заради поуката, че празникът не е в пиршеството и суетната шумотевица, а в богодарената утеха и безкористно молитвено съпричастие към непознатия човек, който с чест носи кръста си и всъщност е наш събрат въпреки външните различия.

Българската литература

© 2001 Литературен форум