Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Явор Милев

НДСВ презря демокрацията

 

Изминаха повече от осем месеца от драматичното завръщане на Симеон Сакскобургготски в демократична България. Преди осем месеца никой не знаеше нищо конкретно около ексцарското намерение да управлява страната. Не беше ясно нито с кои хора, нито на базата на какви принципи, нито как евентуално оглавяваното от него правителство ще взаимодейства с останалите демократични институции – парламент, президент, съд, прокуратура, синдикати, граждански структури, партии... Колкото и да е парадоксално, днес тези въпроси продължават в по-голямата си част да стоят отворени. Частична яснота има единствено по въпроса "с какви хора".

Ако се опитаме да анализираме избора на Сакскобургготски на партньори в политиката и да екстраполираме резултата върху останалите интересуващи ни въпроси, ще достигнем до много тревожен извод. Защото ще се окаже, че за първи път след неумелия опит на първия български президент с прякор "Танкиста" да погази демокрацията у нас, хора с реална политическа власт се опитват да направят същото, макар и не толкоз брутално. Този факт е още по-тревожен поради това, че същите тези хора имат и огромна електорална и обществена подкрепа.

Първият знак, че нещо не е наред, беше даден от Сакскобургготски непосредствено след идването му в България през април. Шокът, обаче, беше толкова голям, че трябваше да минат месеци, преди специалистите и част от обществото да го осъзнаят. С изявлението си от април на практика Симеон обяви политиците за престъпници, обеща на хората да ги "оправи" за някакъв фантастично кратък срок и отказа да се впише в каквато и да било нормална политическа структура. Той основа някакво фантомно движение и призова хората да се записват в него. Това движение се очакваше да участва в изборите и да ги спечели. Самата идея да управлява едно "всенародно" движение силно наподобява управлението на народната власт чрез "Отечествения фронт". Обявяването на политиците за престъпници пък напомня за "Народния" съд.

Симеон Сакскобургготски оповести "тезиси", които звучаха като свръхпопулизъм. По идея и звучене царските "точки" напомняха предизборни речи на известни (и опасни) популисти като Жорж Ганчев (в социалната област, отбраната и сигурността), д-р Иван Георгиев и отец Гелеменов (в частта за патриотизма и "многострадалното ни отечество"), Тодор Живков, Нора Ананиева, Красимир Премянов и Александър Лилов (социалната и външната политика), Желю Желев ("всички са маскари"). Ако отидем малко по-надалеч можем да направим аналогии и с Фюрера и Дучето ("Една страна – един народ – един вожд"). Един наш сънародник, зам.-директор на европейския департамент в американския Институт по международни финанси, резюмира всичко това в три точки: "Популизъм, фискална безотговорност, социална регресивност".

Първите реално тоталитарни действия кликата около бившия цар предприе при учредяването на т. нар. Национално движение Симеон Втори. Симеон беше провъзгласен за едноличен пожизнен лидер, а останалите в движението – за свита. В пълно противоречие с демократичните традиции и българското законодателство. Всъщност, това беше първият акт, с който хората на "Новото време" демонстрираха незачитане на законите и Конституцията на България. Незачитане на демократичните субекти на гражданското общество – партиите – беше изразявано по време на цялата предизборна кампания на НДСВ. Отговаряйки на примитивни страсти на най-десоциализираната и маргинализирана част от обществото, царски представители обещаваха по села и градове "съд" и "разправа" с "всички, които ви ограбиха" (разбирай – с всички, които до момента са били на власт). Отново може да се направи аналогия с някои германски политически маргинали.

По време на кампанията някои от "царските" хора дадоха ясен сигнал за тоталитарно мислене, който, обаче не беше забелязан от "масовия" избирател. Един пример за това са заплахите на Емил Кошлуков към директорката на новините на bTV Люба Ризова по повод излъчена информация с източници от СДС. В същия ден царските хора се опитаха да разпоредят на bTV, "Нова телевизия" и "MSAT" да спрат предизборен клип на... СДС!

Още със самото си встъпване в длъжност Симеон Сакскобургготски предприе редица действия, с които ликвидира прозрачността на институцията. Редица важни функции бяха делегирани на хора, които не подлежат на политически и обществен контрол. Емблематична е ролята на Стоян Ганев. Той оглави Съвета по сигурността към Министерски съвет, беше му възложено да надзирава и тези по евроинтеграцията, инвестициите и приватизацията, да канализира и постъпващата информация от спецслужбите, "да дава дневния ред на премиера" (в. "Дневник", 13 ноември 2001). "Няма гаранции дали Ганев ще дава всичко, което се трупа на бюрото му, на прекия си началник (той е доказал нелоялността си неведнъж), или ще процедира като в старата история с "Оня списък", за да използва секретните доклади за лична употреба", коментира вестникът, и продължава: "Но е най-малкото странно, че по принцип се създаде такъв прецедент - един човек, комуто само премиерът е гласувал доверие, не е член на кабинета, не носи пряка отговорност и влезе почти през задния вход на "Дондуков" 1, ще концентрира в ръцете си власт от такъв порядък. На всичкото отгоре на базата не на закон, а на устройствен правилник за работата на МС". Всичко това е в унисон с тоталитарното мислене на текущия ни премиер и съвсем не е изненадващо.

Една от първите стъпки на Сакскобургготски беше да привлече на своя страна хората с пари и медийно влияние. Колкото е по-неясен произходът на парите – толкова по-добре (ще могат да бъдат шантажирани). Става въпрос за т. нар. Ново Г-13 - Емил Кюлев, Илия Павлов, Георги Агафонов, Борислав Дионисиев, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Радосвет Радев и т.н. На тези "индустриалци" пък премиерът делегира правата да определят бъдещото икономическо развитие на страната. Показателен (и тревожен) е фактът, че "Г-13" се консултира преди тази среща с Ахмед Доган.

Едно от назначенията на Новото време е особено знаково – това на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Произхождащ от средите на бившите "борчета", той е олицетворение на надеждите на престъпния свят за реванш над държавата. За да се дистанцира, поне временно, от подобни критики, Борисов предприе тактиката на Богомил Бонев – показни акции без резултат. Една такава акция е искането за задължителен арест на лица с повече от едно висящи дела. Електоратът реагира изключително позитивно на това предложение. Акцията обаче демонстрира пълно непознаване и НЕЗАЧИТАНЕ както на разделението на властите, така и на законите на страната. Освен това създава удобен механизъм за прибиране "на топло" на хора, които не са осъдени (вследствие на което са невинни до доказване на противното). Аналогията с полицейската държава е само на една крачка.

След спечелването на изборите все повече хора от НДСВ започнаха да се държат като прокурори. Публикуват някаква "бяла книга" за "престъпленията" на предишното правителство. За собствената си некадърност се оправдават със същите тези "престъпления". Пускат се слухове за сваляне на имунитета на Иван Костов. С всичките си тези действия царските хора показват пълно незачитане на основен принцип на демокрацията – разделението на властите.

Не е ясно и с каква демократична практика Негово екс-Величество може да оправдае налагането на парламентарната група на движението на кандидатурата на Петър Стоянов за кандидат на НДСВ. Тук отново се демонстрира някакъв анти-демократичен механизъм за взимане на решения. Колкото и силен лидер да е, той би трябвало да демонстрира силата си на някакъв форум, на който да направи предложение, да го защити, да намери съюзници и накрая предложението му да се гласува. Нищо подобно не се случи. Симеон просто сведе до знанието на парламентарната си група кой е "правилният" кандидат за президент. Това, че парламентарната група не се разбунтува, означава, че хората в нея са свикнали с тях да се отнасят по този начин. Или, иначе казано, имат тоталитарно мислене.

Като връх на антидемократичното мислене и поведение на премиера обаче може да бъде посочено неговото поведение на втория кръг на президентските избори. За да спести "народна пара", премиерът заяви... че няма да гласува! "Считам, че не е много рационално - две коли да вървят до Баня 300 километра - подобни разходи... Аз съм се произнесъл, казал съм точно какво мисля за тези избори. Дай боже, гласът ми да не е решаващ... Ако цялото ни пътуване, усилията и всичко, което сме положили за България, само се свежда до такава една дребнавост..." Оказа се, че за премиера основният механизъм на демокрацията – изборите – са нито повече, нито по-малко от... дребнавост! Тук вече немеем! Е, за какво бяха всичките тези избори от 12 години насам? "Оти ги ручааме жабетата", така да се каже.

Друг, но не по-малко важен е въпросът, че с тази си позиция ексцарят накара и една друга институция – ЦИК, да наруши закона. За първи път от 1990 година насам. Все още не ми е ясно с какви основания членовете на комисията издадоха бележка на премиера, че уж бил "служебно ангажирано с изборите лице" със задна дата. С кои избори Симеон е бил служебно ангажиран – може би с тези за кмет на Ню Йорк? Чувал съм, че правораздаването и прилагането на закона "по целесъобразност" са приоритет на по-други по устройство държави. А именно тези, които наричаме "диктатури".

След злополучните избори тоталитарните тежнения в НДСВ не само не намаляха, но набраха чудовищна скорост. Между двата тура депутатът от "царското движение" Камен Влахов предложи на жълтите си колеги да ползват модела на политическия кръг "Звено". В подкрепа на тази идея веднага застанаха лидерите на партии-фантоми Тошо Пейков и Весела Драганова. Според тях "Звено" била електорална партия без фиксирани партийни структури, само с управляващо ядро, което е "еманация на партията". Всъщност, идеите на движението на Сакскобургготски и на кръга, чието олицетворение е небезизвестният превратаджия Кимон Георгиев, са доста сходни. По повод на тази идея електронното издание "Mediapool" припомни:

- "Звено" ликвидира парламентарното управление в България;

- "Звено" е антипартийна формация, която разпусна и забрани всички политически организации в България;

- "Звено" е етатистки настроена организация, която въведе в България елементи и институции, заимствани от италианския фашизъм;

- "Звено" е антимонархическа и републиканска формация, която е имала практическа готовност да отмени Търновската конституция и да промени държавния строй;

- "Звено" е тясно свързана с чужди разузнавателни служби, като има безспорни доказателства за връзки с югославски и съветски служби;

- Дейците на "Звено" са известни като специалисти по подготовка и извършване на три преврата, последният от които е на "светлата дата" 9 септември 1944;

Мисля, че коментарът е излишен.

Всичко казано дотук дава само индиректни доказателства за тоталитарния характер и намерения на НДСВ. В последните дни обаче се появи и първото практическо действие, целящо репресиране на другомислещи. Става въпрос за искането на Кошлуков двама български посланици да бъдат съдени за това, че са подали оставка, отказвайки да служат на "Новото време" и на новоизбрания президент-социалист. Според Кошлуков оставките на Димитров и Сугарев са проява на "чист партизански цинизъм" и само ни излагат пред света. "Те са отишли там да служат на България и сега я предават", смята той. Става ясно, че според Кошлуков (а и според Ленин, Сталин, Хитлер, Мао, Димитров), ако съвестта на един човек не му позволява да изпълнява дадена политическа длъжност, той става предател.

Тази атака не би била толкова опасна, ако не беше подплатена и подкрепена почти светкавично от законодателна инициатива, касаеща дипломатическата служба. "В закона задължително ще се регламентират оставките по лични, здравословни или политически мотиви", съобщи председателят на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев. Според него така "ще се избегне възможността посланиците да напускат поста си след еднолични решения, както направиха Филип Димитров и Едвин Сугарев". С други думи дипломатът става по-безправен и от най-простия наемен работник. А ако не е съгласен с правителството или президента – да си мълчи, иначе – на съд!

Напоследък нашите политици се изпотрепаха да твърдят, че "народът никога не бърка". Но ако "народът" никога не бъркаше, нямаше да има Втора световна война. Комунизмът и фашизмът и всичките беди, които донесоха на човечеството, също нямаше да ги има. Ако "народът" никога не бъркаше, нямаше да има Мао, "културна революция", ГУЛаг. Ако българският народ никога не бъркаше, нямаше да има 50 и повече години агония, пирамиди, кредитни милионери и други "блага на цивилизацията". Тук ми се иска да завърша с една мисъл на руския историк Дмитрий Волкогонов: "Единомислието, господството на една политическа сила, системата на задължителните идеологически митове постепенно формират ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ хора... Русия винаги е била страна на вярата. И най-вече – съветска Русия, но на антихристиянската вяра... В резултат на тоталната демагогия, потискания страх, натиска, породени от политическата псевдокултура, вярата като интелектуално чувство се превръща в ирационално качество за милиони хора. Те ВЯРВАТ на партията. ВЯРВЯТ в ленинизма. ВЯРВАТ на Сталин... И той знае това, широко и цинично го използва, като още повече укрепва тази вяра...".

Българската литература

© 2001 Литературен форум