СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Георги Владимирович Иванов
(1894-1958)

Георги Иванов е сред онези имена, които през последните години постепенно измениха литературноисторическата карта на руската култура от началото на XX век, бележейки непознати хоризонти на изследване и нови насоки за преоценка на стойностите. Този творец изживява мъчително труден житейски и естетически път от "не напълно бездарен" поет, автор, "имащ вкус", до "пръв поет на руската емиграция", "принц" на новата руска литература" и съумява да превърне живота си в легенда. Освен поет, той е блестящ прозаик, мемоарист и критик. Неговите спомени за "Сребърния" век "Петербургски зими", "Китайски сенки" и други са сред първите мемоари за тази забележителна епоха.

***

Вечер. Може би последна
пустозвънна моя вечер.
Аз отдавна съм в антрето,
трябва да си ида вече.

Буца в гърлото се спря,
на езика - смърт горчива,
а фенер като звезда
във ръката ми изстива.

Пътеводна таз звезда
ме предаде, потопи,
потопи ме в ада тя,
в Средиземните вълни.


***
Строиха, после разрушиха Троя.
Строиха и ще разрушат Париж.
Какво му трябва на човека - не героя
на склона? Простичко да помълчи.

Защо тогаз с такова напрежение
обиквам аз живота - чужд и свой?
Вълнувам се - като войник преди сражение,
което ще завърши без герой.


***
За бездомния пес - понеделник,
а за другите - просто вторник.
И се мота с метлата безделник -
вечността го нарича дворник*.

Ако няма къде да се дяваме,
а домът е незнайно къде,
то поне да се позабавляваме,
понеделнично мое кутре.

Превод от руски: Магдалена Костова-Панайотова

* рус.чистач, портиер, охраняващ къщата и двора около нея