Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора:

Виновни сме до един

 

С трагичен край ще запомним изминалата 2001 г. - смъртта на седем деца, задушени под краката на останалите пред дискотека "Индиго". Беше нещастен случай. Но имаше ли виновни, можеше ли кошмарът да бъде предотвратен, как?

През пролетта на същата тази трагична година загина едно друго дете - малкият Пепи Терзийски. Момчето стана жертва на криминално престъпление, на убийство, извършено от собствената му майка. Помните ли вестникарските заглавия на следващия ден: "България уби дете!", "Убийци!", задръстения от таксиметрови коли град, скандиранията пред парламента за оставка на правителството? Макар че който и да било кабинет не може да носи вина за действията на един психичноболен. След случая "Индиго" никой не потърси настойчиво вина у управляващите за липсата на контрол над увеселителните заведения, за отсъствието на елементарни мерки за ограничаване на употребата на алкохол, цигари, наркотици от малолетните в тях. За недопускането на същите тези малолетни там, където тяхното здраве може да бъде застрашено. Знаем приказката за лудия и баницата. Търговецът си е търговец, той си гледа оборота, за него децата са просто клиенти, колкото повече - толкова по-добре, щом си плащат, няма проблеми. Така е у нас. Но помним как щерката на американския президент Джордж Буш се оказа в щатския арест за една бира, защо нямала навършени 21 години. Да оставим САЩ. В московските клубове искат паспорт за доказателство, че посетителят е над 18. А сред стъпканите пред злополучната наша дискотека се оказа 10-годишно хлапе. Което според всеки здравомислещ човек би трябвало отдавна да си е изпило млякото преди лягане. Какво си мислят родителите? Че децата им посред нощ са на сказка в читалището? Че отиват "на танци"? Изключено е поне от телевизията да не са добили представа що за атмосфера цари в подобни места за веселба.

Дано никога не се повтори трагедията в "Индиго". Беше нещастен случай. За който няма конкретни виновници. Тъй като сме виновни всички до един. Майките и бащите, недали си труда да проучат как точно се забавляват децата им. Органите, отговарящи за безопасността на увеселителните заведения. Институциите, ангажирани с възпитанието на подрастващите и опазването на здравето им. Собствениците на дискотеки, за които бизнесът е над всичко. Всеки търговец, продал цигари и алкохол на дете. И всеки гражданин, който не е потърсил сметка на всички тях.

Българската литература

© 2001 Литературен форум