Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Новото старо изкуство

С проф. Елена Баева разговаря Надежда Досева

 

Проф. Елена Баева е известен режисьор и педагог. В момента е преподавател по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, заместник-ректор е на факултета "Сценично изкуство", създадетел и ръководител на частния Театрален колеж "Любен Гройс".

Преподава актьорско майсторство в този колеж.

Завършила е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ.

 

Проф. Елена Баева сред колежаните си - випуск '94- Проф. Баева, как съчетавате вашата професия на педагог с ангажиментите си като режисьор?

- Това е нещо, което е заложено в моята природа. Водещо начало в режисурата за мене е прочитът на текста и неговата сценическа реализация да се осъществи преди всичко чрез актьора, след като въображението ми е изградило света, в който той трябва да оживее. Актьорът е онзи основен компонент в спектакъла - разбира се, след авторовия текст, чрез който режисьорът би трябвало да може да изведе своята идея, своята визия, своето желание да сподели и да каже нещо значимо на хората. За да може това да се случи, просто актьорът трябва да е готов да разсъждава заедно с тебе, да умее да те провокира, да е способен да разбере твоите предложения. Когато един спектакъл се появи като рожба между режисьора и целия останал екип, убедена съм - това е най-прекрасният миг от неговото създаване. Занимава ме развитието на актьорите, които участват в спектакъла - какво ново са научили за себе си в репетиционния процес и какво още могат да създадат там, в сценическото пространство. В това пространство те съграждат една нова реалност, която не съществува никъде другаде. Не са много режисьорите, които се интересуват от професионалното развитие и съдба на актьора. Един режисьор, който действително знаеше какво е да бъдеш режисьор и педагог, беше покойният Любен Гройс.

- Мисля, че Роже Вадим бе казал, че от всеки картоф може да направи артист. Това израз на режисьорско самочувствие ли е, или на факта, че у всеки човек дреме по един неосъществен актьор?

- Гройс беше режисьор, който по стечение на редица обстоятелства с години работеше в малки провинциални театри. Той бе един от най-талантливите наши режисьори, беше сред най-светлите личности като мислене за света и театъра, а неговата душевност и сложни светове, които живееха в спектаклите му, рядко се срещат. Спектаклите му бяха школи за актьорите и те копнееха за следващите си срещи с него. Гройс можеше от почти всеки картоф да направи актьор. Важното е, след като този картоф се превърне в актьор, той да добие съзнанието, волята и желанието да продължи.

- Скоро предстои годишнина на вашия колеж.

- Да, 10 години от неговото създаване, а на 4 февруари се навършват 20 години от смъртта на Любен Гройс. Фондация "Любен Гройс" подготвя да издаде два тома с неговите невероятни режисьорски анализи. Екипът от съставители е оглавяван от съпругата на Гройс - актрисата Гергана Кофарджиева - и включва един от най-близките му съратници Бончо Урумов, а също и нашата известна театрална критичка Мирослава Кортенска. Много сме щастливи, че преди няколко дни Министерството на културата взе решение да подпомогне финансово издаването на тези ценни за нас писания.

- В желанието си да правят печеливши спектакли някои режисьори префасонират до неузнаваемост текста на драмописеца. Според вас в каква степен е допустима намесата в автентичния текст?

- Аз никога не съм си позволявала да променям авторовия текст. Поставяла съм спектакли, в които съм правила колажи от текстове на един или няколко автори. Ако ти уважаваш един автор, то се срещаш с него заради провокацията, която той предизвиква у тебе. Търсиш, откриваш допирната си точка с него или контрапункта в своята позиция.

- По-лесно ли се режисира спектакъл за 1 зрител или за 101?

- Не знам. Никога не съм правила спектакъл за един зрител, но сигурно е по-трудно. И все пак зависи кой е зрителят. Доколко го познаваш.

- Ще трябва ли актьорите да упражняват втора професия, за да оцелее театралната група и крайно време ли е да се приеме някакъв законов акт за спонсориране или за облекчаване на данъците на фирми, подпомагащи театрите, културата, образованието?

- Разбира се, че е крайно време и тук бих се пошегувала с израза на премиера: "Когато му дойде времето". По-скоро бих казала, че вече му мина времето и страшното е, че в тези 12 години този проблем беше отминаван, изтласкван. Доколкото забелязвам, културата и образованието въобще не са в приоритетните дейности на държавните органи. Актьорите трябва да практикуват и други професии, ако искат да оцелеят. На много места по света е така. Но все пак ние бяхме създали и добри традиции. Аз не казвам, че предишната система е била перфектна, но не запазихме дори част от добрите си традиции. Не смятам, че нашата театрална реформа е успяла и че бе достатъчно разумно премислена и интелигентно проведена.

- В този контекст каква е ролята на частната инициатива?

- Изключително важна. И тук отново държавната политика е невинаги в най-вярната си позиция. Лично аз не мога да се оплача, защото Министерството на културата финансира понякога проекти на колежа "Любен Гройс".

- На кои фондации разчитате?

- На никои. Получавали сме помощ от Министерството на културата и Центъра за театър. Благодарни сме и за помощта на тези, при които работим вече 10 години - НДК. Помага ни и един бивш мой студент - Олег Чернев - актьор, а сега бизнесмен. Бих искала да спомена и Центъра за изкуства "Сорос", който също е подавал ръка на наши проекти.

- Някои ваши колеги оправдават разсъбличането на сцената в името на просъществуването на театъра. Вие до каква степен сте склонна да използвате еротиката?

- Вижте, еротиката е нещо прекрасно в живота. Аз нямам нищо против нея. Но ако това е самоцел или евтино подхвърлена примамка към публиката, към зрителите - това не ме занимава изобщо.

- Как протича индивидуалният процес у вас по превръщането на литературния текст в театрален, сценичен образ?

- Това е дълъг и сложен процес. Просто трябва да видиш, да усетиш и да изградиш един нов живот в движение, в образи, в стълкновения, звуци, в цветове, ритъм. Сънуваш, виждаш, реализираш...

- Значи вие нямате определена тайна за "раздвижването" на думите?

- Да надникнеш и видиш зад думите...

- Намалява ли интересът на българина към политическия театър на площада и в парламента за сметка на театралния театър в храмовете на Мелпомена?

- Мисля, че хората се умориха от политическия театър. Духовността, дълбоките човешки пластове, екзистенциалните въпроси са другаде, а не на площада. В театралната зала те биха могли да бъдат зададени, да бъде потърсен техният отговор.

- Според вас българската душевност коя форма на театър предпочита - философската, комичната, екзотичната, мистичната, водевилната, екшъновата?

- Днес духовните нива толкова са разместили своите стойности, че е трудно да отговоря на този въпрос. Когато екшънът е стойностен, и там има какво да видиш, да почувстваш, да помислиш. Водевилът винаги е забавлявал определен кръг хора. Не всички могат да бъдат ангажирани от дълбоки, сложни въпроси на човешкото съществувание. Различните категории хора имат своите различни интереси.

- Какво мото бихте изписали на вратата на своя театър?

- Нашият театрален колеж има следното мото: "Едно ново начало в едно старо изкуство".

- Какви са вашите предстоящи планове?

- Ръководя три класа студенти по актьорско майсторство - един в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и два класа в колежа. Едните са абсолвенти и утре имат своя втори дипломен спектакъл. Искам тези хора да завършат успешно, да намерят своя път, своето място в живота, да мога да им помогна да се развият в бъдещата си професия. Имам покана за постановка в Македония. Обмислям и друг план в София - да работя върху нови текстове с професионални актьори. Зам.-ректорската работа ми отнема много време, ръководенето на фондацията "Любен Гройс" и колежа - също. Имам работа и я обичам. Понякога ме спохождат угризения, че тя отнема от обичта, която дължа на дъщеря си и на съпруга си.

- Как преминава обучението на вашите студенти? Кои са основните предмети, които изучават?

- Колежът е създаден като една алтернатива. Година преди да го открием - в 1991 г., изработих програма. Исках тя да бъде едно по-синтезирано и бързо рефлектиращо за новите условия обучение. Това не значи, че е за сметка на качеството. Вместо 4 години обучението продължава 3. Смятам, че не сгрешихме. Всяка учебна година нашите възпитаници изучават от 12 до14 учебни дисциплини. Качеството на образование, което добиват, вече се доказва от търсенето на завършващи нашия колеж и предлаганите им ангажименти. Националната агенция за акредитация и оценка ни оцени високо.

Сред имената на нашите преподаватели са такива известни професори като проф. д-р Снежина Панова и Вера Найденова, актьорът Георги Новаков, както и силен екип от млади изявени творци, между които и двама актьори от първия випуск на колежа - Роберт Янакиев и Биляна Петринска. В репертоара на дипломните спектакли през този сезон са заглавията "Вишневи сестри" на Майкъл Грийн и "Били Лъжеца" на Кийт Уотърхаус и Уили Хол. Предстоят още две любопитни заглавия - "Светлината на отсрещния дом" - спектакъл-експеримент по текстове на Достоевски, Пирандело, Кафка, Далчев; и "Само днес" - по "Бохеми" на Пучини и нашумелия американски мюзикъл "Rent".

В края на учебната година ще честваме 10-годишнината от създаването на Театрален колеж "Любен Гройс". Най-големият подарък, който очакваме, е неговата акредитация.

Българската литература

© 2001 Литературен форум